Книжна 2019

Съвсем в края на годината, споделям книгите, които бяха събития за мен (по традиция, аналогично за 2018 и 2017). Трудно ми беше да реша дали да се огранича само до издания, излезли през календарната 2019, или да включа просто такива, които прочетох в този период.

В крайна сметка, ще опитам да камбинирам по малко и от двете. Цялото книжно приключение е достъпно в Goodreads.

Сред най-големите книжни събития беше откриването на Сигизмунд Кржижановски. Досега излезлите у нас Итанесиес и Автобиография на един труп (прев. Даря Хараланова) вече спечелиха немалко почитатели и превърнаха издателство Аквариус в маркер за качествена литература (припомням, че новите издания на Бруно Шулц, Канелените магазини и Санаториум Клепсидра също изязоха под това лого). Кржижановски експериментира с реализма, разширявайки го отвъд класическитя му предели. Присъствието на този автор представлява изключително интересна брънка от литературната история на Европа.

Пак от същото издателство – спомените на Стефан Цвайг “Европа от вчера. Спомените на един европеец”(прев. Д. Хараланова) , невероятно пътешествие из духовната и културна атмосфера на Стария континент момент преди завинаги да се промени до неузнаваемост.

img_8603-4295955-2582669-5739513-6431589

Като поетични книги трябва да спомена Лимне 2 и Лимне на Петя Хайнрих – кратките пътеписи-есета-поезия-в-проза са удоволствие, което нямам търпение да си причиня отново догодина (дай Боже) с Лимне 3.

Дилън Томас. Появята на такава титанична езикова мощ на български заслужаваше сякаш далеч по-шумно разтръбяване и обговаряне, дано намери и в бъдеще читателите си, а не потъне в информационната шумотевица. За зимния панаир на книгата изд. Жанет 45 издадоха следващото томче с поезия на Томас Ферлингети. Трябва да си призная, че докато го разлиствах за първи път, илюстрациите ми въздействаха доста силно и моментално.

Още три имена на поети, с които се запознах през изминалата година, ми се иска да спомена – това на Рутхер Копланд (чието ново издание с досега преведените му неща и нови чакаме с нетърпение догодина от Издателство за поезия ДА), Херман де Конинк (същото изд.) и Георги Борисов (изд. Факел).

Говорейки за поезия, не искам да подминавам щастливия факт, че „Записки на жената призрак“ на Яна Букова взе националната награда за поезия Иван Николов.

img_2667-1137127-4152720-7482843-1454284

Докато още сме на вълна български поети – издателство Аквариус започна поредица “Поет за поета”, в която съвременни поети съставят представителни томчета за фигури от предишното поколение – имена и гласове, не осбено познати на широката публика, но разпознаваеми като влияние. Особено обръщам внимание на втората книжка за Иван Радоев от Александър Шурбанов “Приготви се да нямаш”. Тази поезия може да се предъвква ежедневно и многократно. За първата, „Само трайните неща“ на Александър Геров може да се прочете накратко тук.

От прозата най-силно в мен са останали Кларис Лиспектор и Фридерике Майрьокер – и при двете четенето и езикът са доведени до крайност, която с лекота отпраща някъде другаде. Йордан Радичков и „Сибирските тетрадки“ бяха чудесно преоткриване на автора. Имре Кертес беше нещо съвсем ново за мен, Безсъдбовност ме намери слуайно на една алея на книгата в Бургас и общо взето реших да я притежавам бързо и безпричинно, наистина щастливо откриване и среща. Алесандро Барико и „Океан Море“ бяха чудесно потъване в езика, което после се отрази и в тази колекция от снимки.

Още от прозат – приятно изненадан бях от Юлските разкази на Здравка Евтимова, направи ми впечатление както изчистеният ѝ и особист език, така и майсторството в оплитането и протичането на историята. Много неподражаем стил, болезнено своѝст щрих. Мария Степанова и „В памет на паметта“ увлича в една отмара от есеистика, филосфия, художетвена проза и история, която напомя като плътност на руския художествен епос от класическите автори, но пренесен в съвсем съвременните фрагментарни и олекотени в някакъв смисъл течения; без да губи тежест. Два силни дебюта се появиха към есента – на Антония Апостолова и на Мартин Касабов, с явен залог и за бъдещи прояви.

В края на годината най-накрая успях да стигна и до Исмаил Кадаре „Хроники на камък“, за което се надявам да кажа повече скоро. Засега – чудесен стил и разказ, оплитащ както историческото външно време, така и вътрешното – на героите и Града им.

img_6353-3-8006389-4224795-1960788-3007024

Извън споменатите прочити, през 2019 се появиха важни книги като „Текстове за културата“ на Фройд, първата част от Homo Sacer II на Агамбен, преиздадените първи два тома от „История на сексуалността“ на Фуко (дотук всичко от изд. Критика и хуманизъм), вторият том Метафизика на Аристотел в превод на Николай Гочев, с който том вече имаме цялостен превод на това съченение, осъществен от един преводач (рядко събитие в световната преводаческа практита, впрочем). Освен това се появиха и „Книга за Влюбения и Възлюбения“ на Рамон Лул в превод на Владимир Градев от каталунски (изд. Семантика) – първото проговаряне на средновековнтия мистик и полимат на български, любимец на Еко и Борхес, тук се вихри в един суфистичен модус на християнската западна мистика, с тон повече напомнящ на източните апофтегми, но за това, надявам се, ще поговоря повече по някое време. От същия преводач, но този път като автор, е и Приближавания (Комунитас) – книга, опит за куртурологичен прочит на християнската мистика и мистиката изобщо – от Античността през Средновековието и до съвремеността (засега ми и попадал само текстът на Вл. Сабоурин като отзив за книгата). Появи се също и том 2 от „Извор на познанието“ на Йоан Дамаскин в превод на Атанс Атанасов (изд. Изток-Запад). Освен това се появи и хубава книга за „Екзегетиката на свети Кирил Александрийски“ (УИ „Св. Климент Охридски) от Росен Русев заедно с превод на тълкувание на пролога на Евангелието според Йоан – за нея със сигурност ще кажа повече.

Не знам какво да си пожелая за новата читателска година, може би още по-отбрано четене, повече писане и превеждане.

img_0966-6005068-7724883-9674787-2276121
Back to Top
%d блогъра харесват това: