Aurelius Augustin

“Трябва да се вярва, за да се разбира и да се разбира, за да се вярва”
Аврелий Августин

Вярата и разумът са на пръв поглед две взаимно изключващи се абстракции. Учените приемат, че хората “разбират”, т.е. “проумяват” чрез своя интелект- онази метафизична част то човешката същност, с която разсъждаваме. Вярата, от своя страна, може да бъде разглеждана в два аспекта: “мъртва” и “жива”. “Мъртвата” вяра е тази, която остава в полето на абстракцията. “Живата”, от друга страна, намира своето отражение-съ-измерване в реалността.
През епохите на културно и нравствено развитие в Европа вярата и разумът постоянно са били противопоставяни. През Средновековието Католическата Църква открито се бори против всяко развитие и подем, отричащи или противостоящи на догматичните й възгледи (някои от които напълно анти-Библейски). През по-късната епоха на Рационализма, човешкият разум е издигнат в култ, като всичко необяснимо за него и отвъд разбиранията и логиката се отхвърля и поставя в категорията “бабини деветини”.
В Библията вярата се дефинира и разглежда в 11 глава на Посланието към Евреите и посланието на Апостол Яков. В Евреи 11:1 пише “А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат.”
Имайки вяра в дадена идея, човек я “о-съществява”, дава й Битие (Същност). А човешкият ум може да разбере и схвани (т.е. побере в рамките на реалността си) субстанции и материи, които съществуват (имат свое Битие)- абстракции и предмети- физично и метафизично. Следователно, за да разберем нещо, ние трябва първо да сме приели-повярвали, че то реално съществува (да сме му дали Битие, т.е. то да е реално съизмеримо с ума).
Евреи 11:3 “С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.”
Как вярата може да помогне на разума, който, по подразбиране, я отхвърля? Щом вярата дава битие на субстанции, които интелектът дефинира в последствие, то тя минава отвъд Познанието- т.е. тя е част то Бог, който е Гносисът (Цялото Познание). Докато разумът е характерна черта на хората- ограничен материален израз на безсмъртната душа (т.е., той не боже да надмогне ограничеността и преходността на човека), то вярата, бидейки част то Бог, надхвърля времето и пространството. Тоест, тя има силата да разширява пределите на Разума. Следователно, за да разбираме повече отколкото Разумът позволява, е нужна вяра. Всъщност, обединението на Разума и Вярата е т.нар. “жива вяра”- която се вижда и има силата да променя параметрите (обстоятелствата) на заобикалящата реалност.
Тезата, че двете неща се отхвърлят за ме е ограничена и ограничаваща.

Advertisements

3 thoughts on “Aurelius Augustin

  1. Aaa, знам, че въпросът ми съдържа равни дози комплимент и обида, но: Това твои разсъждения ли са? Ако – да, обърни внимание само на комплимента. И аз съм на подобна позиция по темата, особено на онази част с даване на Битие, чрез приемането на нещо за възможно, без разумът да го е доказал преди това. Но ти си го формулирал много по-добре. По принцип харесвам начина ти на изразяване. (Хихи, съдейки по коментара си, аз явно съм приела, че написаното е твое, без да имам доказателства за това.)

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s