Снощи преди да си легна (след като спрях да чета пуезийта на мума Калина) реших да почета малко Слово. Бях стигнал до 10 глава от Лука. Започнах да чета и спрях на един от първите стихове, понеже ми направи впечатление, а не разбирах.
…и никого по пътя не поздравявайте (стих 4)
Очевидният въпрос ми беше “защо пък?!”, трябва да има причина, която да е валидна и днес. Написано е в Библията, все пак. Помолих се, тогава не получих отговор, но запазих това в себе си и продължих нататък.
Отговорът дойде в последната “точка” от проповедта днес. Преди това, обаче, ще препратя към една история в Стария Завет. Тя се намира в 4та глава на 4та Книга на Царете. моля ви да я прочетете, преди да продължа нататък.
Мерси. Така, сега забележете, в стих 26, когато слугата на Божия пророк дойде при нея и я попита как са нещата около нея: тя отговори, че са добре. Тя имаше вярата да каже това, понеже не беше приела случилото се за окончателно. Още нещо, тя знаеше при кой отива и ни й се даваха обяснения наляво-надясно. Сега погледнете малко по-назад- стих 24
не забравяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.
Очевидно тя не искаше слугата й да се заприказва с минувачите по пътя. И тук е отговорът: говоренето за обстоятелствата и за видението (разбирай, това, за което Бог ти е дал вяра) с други хора може да ограби вярата. Ами, помислете си колко често вместо насърчение получаваме от (най- блезките си) хора точно обратното…
Обяснението на фразата е точно това – да не се бавят. Както в сегашно време казват „И не се заплесвай по пътя”, когато изпратят някого по спешна работа. Мисля, че същата причина е логичното обяснение и на отговора към слугата в стих.26 – след като е бързала през целия път няма логика да седне да се разправя със слугата. Не вярата, а единственото, което в случая могат да ограбят другите е времето. А и по-нататъшното развитие на случая очевидно показва, че е била права жената.
Две неща ми се набиват от историята:
– жената е безименна, тя е сунамката;
– действията за спасяване на детето удивително приличат на днешното изкуствено дишане.
Различните религиозни документи са писани от хора. Писани са с цел – утвърждаване на дадената религия и същевременно правилата на живот, заради които тя е създадена. И съвсем нормално разказите в тях са житейски, но „осветени” от светлината на религията. Както днес ни разказват как едикойси мултибогаташ е започнал като разносвач на пици и само благодарение на себе си (и на капитализма) е забогатял. Усещате ли общото? 😉
С това не влизам в спор относно вярата и религията.
LikeLike
Не, то за тези неща няма смисъл да се спори, то датова е вяра, не разумна теория 🙂
Аз по-скоро бих казал, че заразговарянето с хората биха… не намирам по-подходяща дума, извинявам се… разкандардисали жената (обезсърчили, разубедили и т.н.).
LikeLike
Не мисля, че биха я разубеждавали. Още повече, че тя отива настроена да иска обяснение защо е излъгана след като тя е била честна в отношенията си: “Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?”.
А и от развитието по-нататък става ясно, че Бог отчита грешката си и я поправя!
LikeLike
Аз мисля, че тук това е пример, че понякога нямаме сила дори (и вяра също) даже да си представим, че желанието на сърцето ни може да бъде изпълнено. И, говорейки в контекста на Библията,грешка и Бог ми се струват несъвместими понятия 🙂
LikeLike