Уж щях да чета, пък то…

Siste, noli abire,                                παῦσαι, μὴ ἀπέρχου
mihi triste erit,                                   ἄθυμος σχήσω
mihi triste erit,                                   ἄθυμος σχήσω
sine manibus tuis.                              ἄνευ σῶν χείροιν
Non, noli abire                                  οὔ, μὴ ἀπέρχου
hodies tibi faciam                              σήμερόν σοι ποιήσω
confessionem terribilissimam             τὸν δεινὸτατον ὁμολόγημα

Sub pontibus                                     ὑπὸ ταῖς γεφύραις
flumina non strepunt                         πoταμοί οὐ ψοφοῦσιν
cum tu non es mecum                       ὡς σὺ οὐκ εἶ σὺν ἐμοῖ
porti solitudine tranquilli                    οἱ λιμένοι ἥσυχοι καὶ ἐρῆμοι
cum tu non es                                  ἐπεὶ σύ οὐκ εἶ

Спри, не си отивай
ще ми бъде тъжно
ще ми бъде тъжно
без твоите ръце
Не, не си отивай
днес ще ти направя
най-страшното признание

Под мостовете
не шумят реки
когато ти не си със мене
пристанищата се пустинно тихи
когато теб те няма

{See it as an image.}

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s