За Фактическите Съжителства

Четох в блога на Никодил мисли относно нашумелия (дори вече от-шумял) въпрос за т.нар. фактически съжителства- т.е. живеенето на “семейни начала”.  Ситуацията стана почти както се практикува в езиците: съществува дадена норма, появява се нейно отричане (“иновация”), следва период на едновременно съществуване, след което, ако “грешката” се окаже по-разпространена и вече обичайна за средата, с нормативен документ се узаконява, т.е. става нова норма.

Разбирам идеята, че законите трябва да помагат на членовете на общетвото, но защо на тях не се погледне като на летва, която трябва да е малко по-висока от нас? Дали, така да се каже, “смъкването на летвата”  би дало положителен резултат във времето? Аз лично се съмнявам.

Първо, премахването на брака не е просто отричането на една формланост. Мисля, че бракът е нещо свещено, то не е само обвързване пред/във физическия свят, но и има своя дълбок духовен аспект.  Това обвързване е предопределящ и изключително важен фактор за средата, в която ще бъде отгледано потомството- следващите *човеци*. Фактическото съжителство е малко или много по-неангажиращо, то позволява по-голяма свобода на двата индивида, но по този начин отдаването (им един на друг) не е пълно. Това, коета всъщност се опитвам да кажа, е, че семейството не е сплотено по този начин; малко или много зеят пролуки, през които студеният вятър загася любовта в огнището. Какво ще се роди/израстне в такава среда?

На последно място, но не и по значение, искам да погледнем нещата в друг аспект. Стремежът на човека за свобода, за съжаление, повечето случаи е свързан със стремежа му към непокорство към Бог и неговите принципи/закони. Нека да дръпнем погледа малко по-назад. В последната третина на ХХ век светът бе разтърсен от сексуалните революции, които потъпкват всякакви ценности за чистота и благоприличие. Днес вече ценностите са изкривени, благодарение на тези събития. Но ако сравним младите поколения, взаимоотношенията между тях и средата , тогава и сега, в този аспект можем да си направим ужасяващия извод, че всъщност тези “революции” са посели нещо, което днес цъфти и връзва и светът черпи с пълни шепи от него- разврат.

А той в даден момент ни принизява до животни, че и по-зле.

Advertisements

3 thoughts on “За Фактическите Съжителства

  1. Мисля, че бракът е нещо свещено, то не е само обвързване пред/във физическия свят, но и има своя дълбок духовен аспект. И аз така мисля и честно казано едва ли бих съжителствал фактически дълго време без брак. Но има хора които не искат да се женят и мисля, че не е работа на държавата да ги стимулира чрез административни репресии.
    В някакъв смисъл, разбира се, въпросното съжителство е просто брак-лайт, същата работа ама в по-лесен вариант.

    Like

  2. Всеки има свободната воля да реши как(во) да живее, както и да си понесе последствията от изявата на свободата си. Но за съжаление множеството от последствията на масово-взетите погрешни решения предполага следващата фаза от развитието на обществото да е с една (най-малко) идея по-затънала.

    Like

  3. Предпочитам да мисля, отдаването (един на друг) не е въобще обвързано с брака.

    Едно узаконяване на съжителство (а именно брака), няма да направи никой по-близък, ако няма съпоставки за това. Бракът налага правила и ограничения, които лесно могат да съсипят неща градени с години у хората, които са малко по-лабилни.

    Като цяло, не е идейно да си мислим, че западането на моралните ценности е по-вина на липсата на строго определени догми и норми. И ако те се наложат, биха имали обратен ефект?

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s