Музиката минава през разбуялата се след баня коса и се гмурка в чашата с чайче от мента. Бях скъсал пакетчето не както трябва и чашата беше пълна с мънички листенца, което танцуваха и рисуваха.
She promised all the sweetest gifts…
А душата ми се е загърнала в одеяло. От онези пухкавите- които са леко тежки, за да те можеш да шаваш много през зимните нощи, и които все пак те топлят и галят едновременно.
И поръдлжаваш да отричаш, че си фетишист.
Хареса ми това за тежкото одеало. Всъщност хареса ми и атмосферата. Хубаво пишеш!
🙂
а душата умишлено ли е скътана в одеалото?
@vilford: Добре дошла си 🙂
@ deni4ero: Ами, да… Какво друго да прави 🙂 ?