Нарът беше толкова рубинен.
Откакто есента дойде както трябва ми е студено. Докато чоплех и поглъщах зрънцата ми беше повече кисело. Но след това, като се увих в одеялото, уважавайки времето след-обед, усетих сладостта. Толкова вътре в мен и толкова топла. Почти като онова вино със силен дъх на билки, което майката на Мирослав ни даваше преди няколко години. Само че много по-нежно и топло.
Нарът е символът на есента. Топло-червен, кисело-сладък, с хрупкащи семки.
ῥοιά, ᾶς, ἡ
Mного ми харесва новият вид на блога ти! 🙂
Явно не само полдът в ръката ти е в тон с есенното ти настроение.
Благодаря! Два дни го избирах. 😉
Зеленото не ми се връзваше със зимата, която идва.
стои някак си приказен 🙂
Мхм… с хедъра (който открих съвсем *случайно* в харда) е като сън.
Иване, да не си преял с нар, та не си пускаш скайп-а?
Токът беше спрял и карахме на задушевна романтична обстановка на свещ 😉