Нарът беше толкова рубинен.
Откакто есента дойде както трябва ми е студено. Докато чоплех и поглъщах зрънцата ми беше повече кисело. Но след това, като се увих в одеялото, уважавайки времето след-обед, усетих сладостта. Толкова вътре в мен и толкова топла. Почти като онова вино със силен дъх на билки, което майката на Мирослав ни даваше преди няколко години. Само че много по-нежно и топло.
Нарът е символът на есента. Топло-червен, кисело-сладък, с хрупкащи семки.

ῥοιά, ᾶς, ἡ

Back to Top
%d блогъра харесват това: