fbpx

Когато баща ми ми измисли прякора „Ванко Хоцльото“ (Johnnie Walker) беше съвършено прав. Ходя много. И много бързо. И много. И с не много свестни обувки. А след като дясното стъпало ме боля една седмица, майка ми ми припомни, че сводът на стъпалата ни е нисък- тоест, бързо се умаряме (ето защо съм мразел да бягаааам!) и имам понякога проблеми в тази област; а освен това, десният ми крак е малко не-прав: по-лесно ми е да стъпвам (и така и си ходя и стоя) като леко го извъртам навън. Още от малък било така… За това съм бил обувкомелачка…

Та след като още една седмица ме боля, реших да си остана вкъщи, за да не се натоварвам. Същевременно, баща ми усети, че може да е ставно възпаление и започнах да пия К****рал, който е общ медикамент срещу всякакви възпалителни процеси. Болката изведнъж спадна.

Обаче в края на тази седмица, слез мощно лежане, пак започна да ме наболява, вече нямаше отток, и усещах нещо твърдо на мястото на болката и лекото подуване над 2-3 пръст на ходилото. Майка ми се беше обадила на едната приятелка, с която живеем, и тя й обещала да отидем заедно на лекар днес. Аз се съгласих; след това се чух и с баща ми, който каза на всяка цена да отидем, понеже се съмнява дали това твърдо тяло не говори за счупване ил пукване, около което да се втвърдява костно вещество.

krak_

След като си направих снимката се обадих пак на татко, който ми беше звъннал точно като отивахме към рентгена,  пак се върнахме при чичко ортопед. Питаха ме чупил ли съм си крака, за трети път. „Никога, слава Богу!“, „А! Да си го счупил без да разбереш… ?!“ „о.О“ „Ами, това го наричаме фрактура от умора, получава се при много ходене,,, също и при танци…“

И така. Изписа ми обезболяващи и едни немски гел, с който да се мажа. Не се знае колко време ще отнеме да се наслегне образувалото се костно вещество с останалите джунджурии вътре. Но аз от утре си тръгвам на лекции =Р

Е, колегите сега няма да се наложи да ми чупят крака, за да отида на лекар… =Р

Back to Top
%d блогъра харесват това: