fbpx

Тази…хм… статийка е като продължение-отговор на препратката от Val и отговора на Графа, освен това бях подтикнат още преди няколко седмици към тези мисли от поста на Tsvetkoff „кинетична типография“.

Като цяло, за мен от изключително значение как е представен текста, а не само какво има в него. За мен калиграфията е свързана с отношението към написаното/писането.  От тук искам да издърпам темата в друга посока и до поговорим за шрифтовете, или типографията. Разбира се, нямо спор, че писането на ръка надминава по всички параграфи (може би) машинното си изражение. Може би защото е по-характерно и присъщо за времената преди сегашното (както скоро видях една печатна машина и ми стана тъжно…). А най-вероятно, нивото, на което се цени едно такова произведение, се покачва колкото повече се стеснява кръгът от хора, които могат да го оценят.

Както и да е. Говорехме за представянето на текста. Или по-скоро за това как той изглежда върху хартията. Мен лично изключително ме дразнят разпокъсаните текстове с по едно-две изречения на ред. Просто като изглед сами неприятни. Може би за това не чета пиеси… Освен това, самите буквени знаци, извивките им и разстоянието между тях до голяма степен влияят на интереса ми… Виж това, примерно.

В днешни дни, струва ми се, писмената реч може да бъде доближена в изключителна степен до устния поток. С употребата на емотиконите, звездичките, удебеляването, наклона, подчертаването, цвета, шрифта може да се наблегне върху определени места от текста като по този начин дори да се имитират паузите, забързванията и интонираните моменти на живия език. За съжаление, както и при всяко нещо, създадено през медиаторния пункт на машината, личността може да бъде почувствана доста по-трудно. Не е невъзможно, но, струва ми се, това или изисква повече време, или си проявява в моменти, с концентриран емоционален заряд…

Изтласкването на часовете по краснопис от училище за мен е обяснимо, и колкото и да е грозно, нормално като резултата от средата, в която живеем. Някак си е логично да е безсмислено да се полагат усилия да овладееш ръцете си, когато, така или иначе, с времето, клавиатурата щ есе превърне в техен прирастък. И ( да още по-грозно е но…) въпреки, че почеркът говори за човека, на кой му пука щом културата възпитава да се отделя внимание на външността преди всичко. “ Здрав ум, в здраво тяло„, „По дрехите посрещат, по ума изпращат „. Харесва ни или не, прагматичното уби с камъни и стъпа върху гроба на „идеалистичните“ неща като краснописа и четенето на качествени неща.

[А новото лице на калиграфията в машинната виртуалност, осъзна влиянието, което има върху човешкото възприятие, се превръща в поредното оръдие за манипулиране влияние в масовата сфера.]

Направих една картинка с цитата от Йоан Екзарх, за да може всеки да види каква реакция предизвикват у него различните шрифтове.

*

Относно калиграфията и ръкописа може също да погледнете тук 😉

*

Голям фен съм на писането с писалка… преди да ми се развалят и двете де ^^ а преди да ми подарят писалките, писах с перо и туш… вманиачаващо е =Р

Back to Top
%d блогъра харесват това: