fbpx

Um nome inscrito no céu

Era uma vez um pobre mendigo, que bateu à porta duma humilde cabana a pedir esmola, para poder continuar a sua viagem. Mas não vendo, nem ouvindo ninguém, abriu a porta de mansinho e entrou no casebre; viu então uma pobre velhinha muito doente, que lhe disse:

— «Ai! não te posso dar nada, porque nada tenho.»

E foi-se embora o mendigo, voltando dali a instantes, a bater à mesma porta.

— Pelo amor de Deus! gritou a velhinha, já te disse que não tenho nada que te dar.»

— Foi por isso que eu voltei—disse em voz baixa o mendigo.

E, aproximando-se da velha carinhosamente, tirou do bolso, pondo-os em cima da mesa, muitos bocados de pão e algumas moedas de dez réis, que lhe tinham dado depois de ter estado com a velha a primeira vez.

— Aqui te fica isto, santinha—disse-lhe ele afectuosamente, indo-se embora sem que a pobre mulher tivesse tempo de lhe agradecer.»

Não sabemos qual era o nome do mendigo; mas os anjos escrevê-lo-ão no Paraíso, e mais tarde nós o viremos a saber.

Веднъж един беден просяк  почукал на вратата на една невзрачна барака да моли за милостиня, за да може за продължи пътуването си. Но без нито да вижда нито да чува никой, отворил вратата{ на именийцето} и влязъл в бараката. Там видял една бедна и измъчена старица, която му казала:
– Ах! Нищо не мога да ти дам, понеже нямам нищо.
И просякът се тръгнал , връщайки се от време на време, да хлопа на същата врата.
– За Бога!- извикала старицата.- Вече ти казах, че нямам какво да ти дам!
– Аз заради това се върнах- казал тихо просякът.
И като се приближил внимателно към нея, смъкнал от джоба си, изваждайки го на масата, много трохи хляб и няколко монети от 10 реис, които му дали преди да срещне старицата първия път.
– Ето, светице- казал й той развълнуван и излязъл без старата жена да има време да му благодари.
Не знаем какво е било името на просяка; но ангелите ще го напишат в Рая и по-късно ще го научим.

Back to Top