fbpx

Много сняг.

Мислех си след събрание да отида до едно… павилионче?… магазинче?… за учебници втора ръка- крайно време е да си купя учебника и учебната тетрадка по френски, все пак.  Но като излязох от залата видях, че си продължава да вали здраво. Но хубаво. Без вятър. Без морски влажен вятър. И тооолкова бяло. За миг ми мина през главата налудничавата мисъл наистина да тръгна към това място, което е до НДК (а аз бях до Централна гара). Но не. Все пак, разходих се до спирката на трамвая си- не ми се пътуваше с автобус. Пак щях да си се разкарам, но лангъркайки се. Ужас! Всеки момент ще тръгне! Бегом през снега и кръстовището… първата врата… ето я! И тръгна.

Беше ми твърде хубаво все още и май не го благослових на ум, и като зави, видях, че отдолу ид трамвай, с който тъкмо можех да стигна до местенцето, за което си мислех педи това. Супер! На Патриарха слязох. Ах, толкова бяло (б)е всичко! „Ами… то Хеликон е най-наблизо…“. Нямаше го вътре учебникът ми, но пък Малкия речник на старобългарския език беше там, Masfield Park на  Jane Austen- също =) „Айде, честита Нова година, че може и имен ден, скъпи Ванко!“ „Мерсии!“

И то си продължаваше да вали. Осъзнах, че снегът ми харесва. Когато няма студен и влажен вятър, когато не е кишаво, когато не си играя с него, а се разхождам… докато вали… без шапка, защото не е чак толкова студено. Носът ми текна. Разбира се. Зима е =) И е бяло. И няма мнооого хора. Павилиончето, противно на работохоличните ми представи за София, беше затворено с бележка, че ще отвори утре. Еми, утре- утре. Ще употребя 4-часовата си дупка и за това. И дилемата- обратно до метрото или с тролей до МОЛ- и от там с трамвайче, отбивайки с пътьом в Книгомания на последния етаж. „Айде без.“

Back to Top
%d блогъра харесват това: