fbpx

– Толкова много ме притесняват нещата, които още не знаем!

– А мен тези, които знаем и се мислим, че разбираме!

За толкова кратко време обръщането от емоционално към съвсем-не-чак-толкова мислене извади наяве много въпроси, които, вместо да затворят мъглата в буркани, които след това да се подредят в таксонометрични чекмеджета, някои от които без дъна или стени, отделящи ги от другите, противно на очакванията, я направиха дори по-гъста и бяла.

Ако емоциите могат да бъдат следствие от волево решение, взето без тяхно участие, то как да се доверим на сърцата си? Ако сърцата, въпреки че са най-лесно мамената част от нас, все пак виждат това, което умът, който управлява в по-голям степен волята, не може да обхване, как да се доверим на разума?

До преди година и половина изобщо не използвах главата си по предназначение, карах на каквото усетя. Докато не станаха някои неща, които да ми покажат, че усещанията понякога са колкото сигурно толкова и абсолютно несигурно нещо. Явно убеждението им дава нужната тежест и връзки, с които те, хвърчащи из облаците, да слязат на земята. А убеждението… още  нямам и идея как се поражда то, ние ли избираме в какво да сме убедени или не съвсем… Понеже когато приложиш убеждение към нещо, макар и „невидимо“- се прилага вяра. А тя, като  субстанцията, която „о-съществява“ прицелната си точка, както бях писал преди близо две години, облича в реалност фокуса на убеждението си; друг е въпроса вярно ли е това, в което си убеден или си повярвал в лъжа.

С това не искам да кажа човек да се съмнява във всичко. Вярвам, че като християни, и като такава, поне официално, нация, ценностната система трябва да бъде основана на Божието Слово- Библията. Защото при едно безкрайно съмнение не остава нищо, върху което човек да стъпи, и затъва в блатото, което се е получило като резултат. Не вярваш ли? Огледай се наоколо. Тук не говоря за съмнения върху Словото. Говоря за разположението на сърцето, на вътрешния човек и за решенията, които се налага то(й) да взима.

Веднъж на едно младежко събрание едно момче попита „Как да разпозная Божия глас?“, на което друго, по-голямо, отвърна „Брат, това е най-тънката част в християнството!“ 🙂

//// Съжалявам, за нескопосаното заглавие. Прилича като на роман на Джейн Остин, която в момента чета. Просто не можах да измисля, а и  не ми се мислеше още , друго.

Back to Top
%d bloggers like this: