fbpx

 

alvares-de-azevedo

Мануел Антониу Áлварис джи Азиведу* (Сао Паоло 12 ІХ 1831- 25 ІV 1852 Рио де Жанейро) е писател от второто поколение романтици, разказвач, драматург, поет и есеист.

Син на Инáсиу Мануел Áлварис джи Азиведу и Мария Луиза Мота Азиведу; прекарва детството си в Рио де Жанейро, където започва обучението си. Заминава за Сао Паоло (1847) за да учи във факултета по общо право при Сан Франсиско, където скоро спечелва репутация сред брилянтни и напреднали творци в литературата.  Отпуска се в лекотата на изучаване на езици и във веселия и сантиментален дух.

Докато учи право превежда пето действие на Шекспировия Отело, Паризина на Лорд Байрон,  основава издание на Есеистичното Философско Общество на паулистаните** (1849),  участва в епикурейското общество,  започва епичната поема O Conde Lopo,  от която са останали само фрагменти. Не успява да завърши курса, понеже се разболява от (белодрона) туберкулоза. Въпреки това,  същинската причина за края на живота му е  костен тумор, който се влошава след падане от кон, когато е на 20.  Творчеството му включва:  различни поеми,  писма,  разнообразни есета.  Основната му творба е Lira dos vinte anos .  „He is a patron of the second chair of the Brazilian Academy of Letters.“

 

source

 ___________________________________________________
*Manuel Antônio Álvares de Azevedo 

** паулистанец- жител или човек израстнал в (околностите на) Сао Паоло, Бразилия

Back to Top
%d блогъра харесват това: