fbpx

Сърденето като да си разочарован ли е или включва в себе си и елемент на понесено нараняване? А двете не са ли едно и също? И, очевидно като не са, каква е разликата? За какво се сърдиш?

До преди година-две аз почти не познавах това чувство (всъщност то си е май цяло явление във вътрешния свят). Не познавах и второто. Някак си нормално : като нямаш очаквания към хората, няма как да те разочароват; като прощаваш преди да ти е поискана прошка (ако въобще се усетят, че да си стингне до там) си спестяваш и огорчението и куп други отрицателни емоции. И хората си остават едни и същи, докато ти се обезличаваш все повече и повече. (?) В същото време паралелно в теб протича с все сила кампанията γνῶθι σαυτόν* и в един момент ти имаш очаквания, които все повече се научаваш да прилагаш, и които все повече никой не покрива. Овен това, научил се вече да уважаваш себе си повече, става и по-трудно да прощаваш. И пак стигаме до момента да надскочим себе си, с Божията помощ, отново.

 Защото ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. (Матей 6:14)

   Но ако вие не прощавате, то и вашият Отец, Който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения. (Марко 11:26)

 Бъдете внимателни към себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му. (Лука 17:3)

Никой не е казал, че ще е лесно =)

____________________________

*gnṓthi sautón- „познай себе си!“- надпис над делфийското светилище в Гърция, най-известно прорицалище в Античността.

Back to Top
%d bloggers like this: