За причините да пишеш блог

Намерих в dashboard-a с топ-постове този. Изключително приятен.

Накара ме да се замисля.

Всъщност, жегна едно мое разбиране, което, в съзвучие с блог-дейността ми тия дни, ме накара да пиша.

Как аз започнах вече съм казал. С времето, и витаенето из блог-сферата, понякога намирам постове и блогове за самите блогове и писането в тях,  но и за това съм говорил вече.

И така, по същество, какво кара някой да започне да пише блог?

Виртуален дневник. Няма смисъл да се очакват навалици от посещения, освен ако не си свръх искрен, поставяйки на показ почти целия си личен живот. Много хора се стряскат от мисълта никой да не чете блога им и за това сайтовете за блогване масово съветват да не пишеш за себе си, за да привличаш интерес. Аз не съм съвсем съгласен с това. В крайна сметка, писането на/в  блог не означава непременно неистово желание за известност и самоизява. Разбира се, в крайния индивидуализъм, в който съществуваме, не е странно такова желание, а и до някъде не е и чак толкова лошо. Но в крайна сметка, виртуализирането на вътрешния свят във формат, който (не) предполага широка достъпност, е отнякъде катарзис, в който преживявайки ситуациите отново донякъде се освобождаваш от тях, споделяш товара с хората, които си допуснал да четат или с всеки читател, зависи от теб.

Моят опит в тази сфера е двояк. Първоначално, когато си знаех, че заключително малко хора четат това място, имах свободата да го пълня със всякакви неща от ежедневието ми. С времето обаче, и особено в края на това лято, започнах да намалям това присъствие. Причините бяха основно две: увеличаващият се поток от читатели и няколко случки, в които писани от мен неща бях изтълкувани по погрешен начин. По късно ще пиша за стъпките, които предприех в тази насока.

Аз харесвам виртуалните дневници. Предпочитам много повече свободния стил, в който авторът изразява себе си и своето виждане отколкото сухото регистриране на факти и пренос на информация. Разбира се такава позиция предполага много повече индивидуализъм от колкото рационализъм, но и в момента ситуацията е така.

Останалите. Другите блогове, които не се центрират върху авторите си и живота им,  малко или много напомнят списанията- темите са всичко, което може да ви хрумне и отгоре, или просто всичко. В началото и аз четях едно такова- на екип от Гърция, но с времето престанах.

Напоследък вниманието ме печелят една особена категория места, за които може да се каже, че заемат междинната позиция между двата споменати типа- литературните блогове. Струват ми се доста подходяща форма за развиване на творчески живот в тази съвременност, в която фрагментарността и мобилността сана почит, и в която читателят се стреми да обхване повече гледни точки, за да рефлектира и компилира от тях своята собствена.

И така. Причините си остават строго специфични за всеки, започнал да се вихри из блог-пространството. Но не може да се отрече, че блогването като феномен е една изява на човешката личност като творяща, мислеща и съществуваща. Струва ми се, че именно този стремеж на човека, да имплицира себе си като творец, осъзнаващ и претворяващ реалността, е водещият мотив за създаване на такова място. Друг е въпросът, че то е не-дотам-реално.

А бягството на личността от реалността е нещо, което вече няколко пъти се е случвало в историята, но като специален въпрос си изисква и специалното внимание :}

Advertisements

3 thoughts on “За причините да пишеш блог

  1. 🙂
    Не искам да звуча като някой лапе, дето чете из нета новостите, но блогването не е същото като преди.

    Сега не блогваш за всичко което се сетиш (примерно колко ти е харесала закуската), блогваш когато има нещо наистина стойностно.

    Тези тривиалните, бързите нещица, ги … туитваш, а в моя случай, съм си вързал twitter акаунта с този в facebook и си редя статусчета нон стоп.

    От една страна намаля интензитета в който се пише по блогове, и вече не са чак толкова лични, но може би са малко по стойностни.

    Имам предвид, аз не се притеснявам че пиша веднъж на седмица или две, защото знам, че не пиша само заради това да пиша, ами когато наистина искам.

    Like

  2. ами .. хмм, аз да речем преди сякаш че пишех повече, ама сега хем се чувствам по-заета … някак си… а и верно че пиша вече само когато наистина искам да кажа нещо по-стойностно (или поне аз така си мисля :P) бтв, интересното е, че понякога когато търся нещо в нета по-бързо го намирам, ако го пусна да търси из блоговете. и е яко, че в блога се събират на едно място неща които харесваш и не харесваш, та ако някой иска да научи нещо за теб просто може да разгледа и така … 😆

    Like

  3. Честита ти нова дрешка! Хубава е. По оптимистична и ведра.
    Относно блогването всеки май започва по този начин и в последствие променя някои нещица в него. Най-малкото замисляш се повече за какво да пишеш, какво да кажеш на аудиторията защото няма анонимност в интернет. Ти си явно потърпевш в това отношение. И друго – с времето се израства и повечето започват да пишат все по-хубаво и увлекателно.
    Е, продължавай напред! 😉

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s