fbpx

Намерих в dashboard-a с топ-постове този. Изключително приятен.

Накара ме да се замисля.

Всъщност, жегна едно мое разбиране, което, в съзвучие с блог-дейността ми тия дни, ме накара да пиша.

Как аз започнах вече съм казал. С времето, и витаенето из блог-сферата, понякога намирам постове и блогове за самите блогове и писането в тях,  но и за това съм говорил вече.

И така, по същество, какво кара някой да започне да пише блог?

Виртуален дневник. Няма смисъл да се очакват навалици от посещения, освен ако не си свръх искрен, поставяйки на показ почти целия си личен живот. Много хора се стряскат от мисълта никой да не чете блога им и за това сайтовете за блогване масово съветват да не пишеш за себе си, за да привличаш интерес. Аз не съм съвсем съгласен с това. В крайна сметка, писането на/в  блог не означава непременно неистово желание за известност и самоизява. Разбира се, в крайния индивидуализъм, в който съществуваме, не е странно такова желание, а и до някъде не е и чак толкова лошо. Но в крайна сметка, виртуализирането на вътрешния свят във формат, който (не) предполага широка достъпност, е отнякъде катарзис, в който преживявайки ситуациите отново донякъде се освобождаваш от тях, споделяш товара с хората, които си допуснал да четат или с всеки читател, зависи от теб.

Моят опит в тази сфера е двояк. Първоначално, когато си знаех, че заключително малко хора четат това място, имах свободата да го пълня със всякакви неща от ежедневието ми. С времето обаче, и особено в края на това лято, започнах да намалям това присъствие. Причините бяха основно две: увеличаващият се поток от читатели и няколко случки, в които писани от мен неща бях изтълкувани по погрешен начин. По късно ще пиша за стъпките, които предприех в тази насока.

Аз харесвам виртуалните дневници. Предпочитам много повече свободния стил, в който авторът изразява себе си и своето виждане отколкото сухото регистриране на факти и пренос на информация. Разбира се такава позиция предполага много повече индивидуализъм от колкото рационализъм, но и в момента ситуацията е така.

Останалите. Другите блогове, които не се центрират върху авторите си и живота им,  малко или много напомнят списанията- темите са всичко, което може да ви хрумне и отгоре, или просто всичко. В началото и аз четях едно такова- на екип от Гърция, но с времето престанах.

Напоследък вниманието ме печелят една особена категория места, за които може да се каже, че заемат междинната позиция между двата споменати типа- литературните блогове. Струват ми се доста подходяща форма за развиване на творчески живот в тази съвременност, в която фрагментарността и мобилността сана почит, и в която читателят се стреми да обхване повече гледни точки, за да рефлектира и компилира от тях своята собствена.

И така. Причините си остават строго специфични за всеки, започнал да се вихри из блог-пространството. Но не може да се отрече, че блогването като феномен е една изява на човешката личност като творяща, мислеща и съществуваща. Струва ми се, че именно този стремеж на човека, да имплицира себе си като творец, осъзнаващ и претворяващ реалността, е водещият мотив за създаване на такова място. Друг е въпросът, че то е не-дотам-реално.

А бягството на личността от реалността е нещо, което вече няколко пъти се е случвало в историята, но като специален въпрос си изисква и специалното внимание :}

Back to Top
%d bloggers like this: