Мелниците

Днес ни върнаха малкото контролно, което правихме на 18 май в часа по гръцки, където четем Платон. Замисълът беше да е във формата на държавния изпит- 20 реда за превод от четения текст през годината и коментар. Всъщност, в самия ден, се оказа, че е по-скоро нещо като упражнение, защото можехме да ползваме материали- аз исках речник :), ползвах мъничко и тетрадката, която този път си бях взел и в която си бях преписал малките тестове към всяка от речите, част от голямата статия за „Пирът“ в уикипедия. Та днес ни ги върнаха. Разбира се, от всички аз се бях справил най-зле с текста.Това ме наведе на песимистични мисли относно цялото ми следване в тази специалност. Но с тях съм свикнал. По-страшното беше, че за пръв път в главата ми се появи въпросът „Мога ли изобщо да науча тези езици тук ?“. Мога ли да се науча да пиша преводи, при положение че в годината пишем най-много 2? Може ли тази система, до толкова свикнала с добре подготвените кадри, идващи от гимназията- хора с вече изградена техника и умения за работа с антични текстове, да послужи на мен- бившия математик? Къде сбърках миналата година, когато полагах основите? Ще победя ли тези мелници?

Реклами

4 мнения за “Мелниците

  1. Ако това може да те успокои, проблемът е в системата, не в теб. Тя е толкова ръждясала и тежкоподвижна, че за нея един математик в класическа филология е чуждо тяло, неудобна песъчинка. За сравнение, една съученичка и добър математик в езикова гимназия бе посрещната от леден душ в специалност математика, CY. Очакванията за тази специалност ca такива, че приемайки кандидати от математически гимназии и осланяйки се на тяхната предварителна рутина, на практика не изграждат в тях нищо ново. Моята съученичка имаше големи трудности, защото нямаше същия background, а имаше талант и беше издържала приемния изпит добре, съответно имаше изискваното входно ниво. Никой преподавател не си правеше усилията да й помогне или поне насочи как да попълни белите места.

    Ако си математик в класическа филология това е богатство, което преподавателите би трябвало да се използват до последната капка. Поне така би било тук, където се смята, че различните знания и гледна точка в една общност за знания допринасят, а не са проблем за преодоляване. Кой курс си? На твое място бих кандидатствала в същата специалност в САЩ с прехвърляне. За класици има много стипендии, защото има малко желаещи. А защо не и лингвистика.

    Странно ми е обаче, че се пишат малко преводи. В другите филологически специалности преводите са ежедневния хляб и много се работят.

    Харесвам

  2. Точно по средата съм. САЩ не ми е на сръце по доста причини, а ако трябва някаква конкретна- останал съм с впечатлението, че там компаративистиката и историческата лингвистика не са много обект на занимания.
    Писмените преводи наистина не са много, понеже в часовете за упражнения (в коитосе правят само и единствено преводи, което все пак е нормално за тези езици) се превежда устно, на място, т.е. текстът е погледнат предварително, но не се чете написан превод. В първи курс правехме повечко преводи- в час на непознат текст с речник или вкъщи оформяхме текст, който бяхме работили преди това в час.
    Въпреки всичко, курсът ми ми харесва- групата е много силна и това си е предизвикателство 🙂
    Но понякога се обезсърчавам доста.

    Харесвам

  3. Ами… не знам как да премеря колко са обект на занимания и в какъв смисъл (дали като специалност, като брой студенти занимаващи се с нея, като наличие на професори, като тема изучавана в други специалности или като работни места), но ако трябва да използвам сравнение за това, във всеки случай са по-популярни отколкото в България. В либералните колежи класическите изследвания са доста на почит. Компаративистиката – сравнителните литератури – рядко са отделна дисциплина, защото се приема, че границите са достатъчно размити и тя е в мейнстрийма. Лингвистиката е популярна специалност и извън либералните колежи. Въпросът обаче е в системата, която не предполага унифициране на знанията и уменията на всеки студент от дадена специалност, а позволява интересите и знанията на всеки да образуват валидна констелация… Това позволява един студент да се занимава с историческа лингвистика и да работи с даден професор специалист по това в департамент по класически изследвания, където ударението е върху литературата.

    Ние също правехме много преводи в упражнения, но те се правеха вкъщи писмено и всеки идва в час с готов текст, който се обсъжда. И се предполагаше да защитава избора си в дискусия, етц.

    Харесвам

Оставяне на отзив за ѣрен Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s