Водопад

Навън вали, за да направи въздуха, който дишам, влажен. За да е вън така влажно, както вътре в мен. И когато вървя по пътеките между дърветата, да, онези, където няма много хора, особено когато всички са се скрили от ситния дъжд, да чувам глухотата на стъпките си и да знам, че вървя под „дъжда“, дори и в града, извън него. Аз съм толкова зелен, колкото е тази „гора“ след залез. Топъл- като лъчите на слънцето, от което толкова се крия през деня, в подножието на планината. Шумен и тих като морето...

Back to Top
%d блогъра харесват това: