Водопад

Навън вали, за да направи въздуха, който дишам, влажен. За да е вън така влажно, както вътре в мен. И когато вървя по пътеките между дърветата, да, онези, където няма много хора, особено когато всички са се скрили от ситния дъжд, да чувам глухотата на стъпките си и да знам, че вървя под “дъжда”, дори и в града, извън него. Аз съм толкова зелен, колкото е тази “гора” след залез. Топъл- като лъчите на слънцето, от което толкова се крия през деня, в подножието на планината. Шумен и тих като морето...

Advertisements

3 thoughts on “Водопад

  1. Оптимист би казал: навън вали, за да не си сам във влажността си 🙂
    Понеже коментирам със закъснение, знам си, че вече не вали, поне не толкова силно, нали 🙂

    Like

  2. И пак продължава да вали… И ъздуха е влажен, тежък. И всичко все още е зелено. Хубаво е зеленото, но ще шареното е още по-хубаво 😉

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s