fbpx

Блог-а ми бе, е и ще продължи да бъде мястото за моите лирични отклонения.  Да кажем просто, че и той и аз порастнахме.

Серж Ованесян

Да, Серж е прав.

Публикацията му ме заведе в онзи момент в края на 11 клас, когато, на кафе, той ми обясняваше за какво става въпрос, след като си беше направли блог към сайта, с който се занимаваше тогава. Успях да усетя обстановката сега, след толкова време, което ми се струва сякаш десетилетия.

Попорасвамеи блоговете натежават, понеже нашето порастване трудно се отразява в тях- сякаш фиксираният им формат задържа непорасналостта ни и така влиза в контра с нас самите. Болговете не са вече отражение или благоприятна среда, в която да се пише.

Какво правим сега?

Цепим блога- оставяме нещо на вседостъпността и си правим лично местенце, където занимаваме мъъъничък кръг от хора с глупостите, които преди леехме на всеослушание? Трием блога- защо да остава монумент от време, което няма (как) да се върне и само ни дърпа и връзва надад към миналото? Правим нов блог- идентичен с новото ни, променено „аз“- ами колко такива ще се съберат, ако някой се реши да пише цял живот?

Въпреки твърде гръмкото заглавие на тази писаница, блогът все още не е мъртъв. Facebook е удобен с това, че можеш да оставяш кратки съобщения, бележки, снимки и музика до познатите си, но в блог писанията се представят по-подредено някак си. С Twitter не съм запознат и не ме влече.

И така… че сме отдавна в нов период е ясно. Интересно ми е какво ще става нататък.

Back to Top
%d блогъра харесват това: