Дюни

Винаги са ме привличали. Може би като естествената опозиция на високите планини, равнините и долините, на които съм голям почитател, дюните обземат другата част от мен, която тази година откри, че харесва морето. За съжаление вече и те сацивилизирани. Така моментът на извън-цивилизоваността остава в преминаването през обраслите с тръни, треви и цветя същински дюни, преди плажа. Там има нещо специфично- същото като в Странджанския балкан и необработваемите пустеещи земи по южното крайбрежие. Пропито е с аромата на юга, напомнян от смокините, които може би са единственото място, което, макар и недостъпно за хората, създава плътна сянка. Приказно е, авантюристично в същото време. Не знам дали защото е пълно с туристи, които носят със себе си това усещане и изпълват мястото с него, или просто защото брегът и морето винаги действат така тонизиращо на въображението и любопитството на хората…

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s