Моменти в чаша кафе

Да бях си записвал писмата. Или да ги бях пращал до себе си поне. В кутията ми с музика затворих пухкави одеяла от листата тази есен.

От преподавателката по полски лъха на Полша. Стаята окло нея се оцветява в тъмно синьо. Става още малко по-уютно. И гористо.

В гората дърветата са стари и високи, между тях се промъква мъгла, а през нея- светлина. Сякаш по някоя пътека зад мен минават рицари. //Сутрин.

След упражненията за твърдите шушкави полски съгласни се чудя дали изобщо някога съм произнасял правилно тези в собствения си роден език.

Студеният вятър навън и слънцето са в някаква безумна схватка, от която листата от дърветата падат, покрусени.

Херодот е забавен. А вятърът- точно това, което ми трябваше.

2 thoughts on “Моменти в чаша кафе

  1. Трите най-хубави неща на есента:
    – шумът на сухите листа в краката ти;
    – мирисът на влажна пръст;
    – меката слънчева светлина (когато я има).
    🙂
    Твоите чаши кафе са настроени твърде поетично. Моите ми казват само: „Хайде, разсънвай се най-сетне!“.

Оставяне на отзив за vilford Отказ

Back to Top
%d блогъра харесват това: