Позавръщам се лека-полека.
Вече знам как да процерима с това място, на което за малко да му дръпна шалтера. Промяната ще се усети.
Днес ми се искаше да се видя с доста хора. В последствие реших, че ще е най-добре да си остана вкъщи и да помързелувам (ако не хвана да уча по нещо, разбира се…). Доволен съм, че успях да напиша есето за конкурса на Полския Институт и още по-доволен, че помнех идеите си от късно снощи, които ме домързя да напиша, когато лягах.
Иска ми се да се развълнувам малко повече за предстоящото пътуване до Ниш, но все още не мога. Може би така е по-добре, понеже по този начин емоцията там ще е по-голяма. Това е второто ми излизане навън за тази година и като цяло. Изпринтирах си Assimil: le serbo-croate sans peine, за да попреговоря малко, че като си чатих с един познат от Белград скоро се измъчих и ме хвана яд. Учебникът се оказа скучен, но за това- друг път.
Надявам се, поне тази година на Фестивала на книгите ще му излезе късмета и ще мога да го посетя 🙂
Хах 🙂 Здравейте, Мистър Андерсън, добре сте ни дошли. И внимавайте с процедирането, че ще дърпам уши!
Хехе, Ванка много приятна темка си подбрал 🙂
Хех, Да, Серж, и мен ме забавлява! Реших да включа зеленото на дневен ред отново, след тазгодишните ми увлечения по вишневото и тъмно синьото 🙂
Не си пожелавай емоции, че не знаеш дали няма да сбъднат.