17-19.06.2010

Здравей 🙂

Пиша ти, за да разкажа чудесата, които Бог направи 🙂

Първо ще започна с изпита по литература: знаеш, че почти в последния момент реших да се явявам на него, вместо на латински, но бях сигурен, че трябва така да стане. И Бог наистина се прослави. В четвертък станах рано, а вечерта преди това, след среднощна разходка, до 3 часа приказвах с едно момче от Турция, който се оказа, че всъщност е арабин от Сирия. Преподавателката се забави и започнах да се притеснявам, че съм объркал дните и приемните часове. Но една колежка, която имаше изпит по това време, потърси разписанията за дежурствата през сесията и разбра, че приемното време в четвъртък е от 11, не от 10. И наистина, в 11 жената си дойде. Бях само аз, така че влязох. Преди това четох и преговарях по подробните конспекти, които бяха направил за всеки от главните автори (слава Богу, имах изтеглен на компютъра добър учебник, където всичко беше добре систематизирано). За първата част от изпита трябваше да сме приготвили 3 произведения. Аз за това разбрах една седмица преди изпита, тоест, нямах нищо прочетено. Казах ѝ го. Но в учебника всички произведения бяха представени с добри планове, така че се бях подготвил да говоря за три (какво става в тях, идеите и тнт). Казах ѝ и това. Но като започнах да изброявам кои три съм подготвил изведнъж „Добре, за кое произведени искате да говорите?“, аз- „Квинтилиан, „За обучението на оратора“. Говорих за впечатленията си и какво бях забелязал. Поговори и тя. Накрая каза, че е много доволна. Следващата част беше „въпрос-проблем“, който трябваше да изтегля от пликче и после да говря по темата. Изтеглих Плиний Млади – един от авторите, по които можех да говоря, защото беше един от почти последните, по които работих и преговарях. Накрая, последната част беше „Кой кой е?“- пак пликче с листченца и имена на по-малки автори от Императорската епоха. Изтеглих две листчета едно в друго, но трябваше само едно. Това, което отворих беше за Плиний Стари (чичо му на Плиний Млади от предишния въпрос 🙂 ) :)))) После само погелднах второто листче, което се беше съединило при тегленето- беше за Валерий Максим- автор, който нито познавах, нито бях намерил в учебника си… Когато видях последния въпрос ме напуши такъв смях, защото видях явно Божията намеса. Слава да бъде на чудесното Му име! Отвън разказах какво Бог е направил и това, че за мен е чудо, понеже по принцип ми е трудно да се справям с възприозвеждането на такъв тип материя. Те ми казаха, че по принцип д-р Васил (при която се явявах) е изискващ преподавател. То за това славата е изцяло на Бог 🙂

В петък трябваше да се срещнем с приятеля на Ашя, която ме беше поканила да остана в тях за концерта- Милош, и заедно да пътуваме за Белско-Бяла, където щеше да е събитието. Срещнахме се на една спирка за трамваи, от където щяхме да пътуваме до жп-гарата. Там обаче се появи в някакъв момент и една негова позната (не помня името ѝ, само че учи унгаристика и хърватски), която също щеше да пътува натам с колата си. Покани ни да пътуваме с нея. И ние приехме. Бог да я благослови, тя си няма и идея какво направи 🙂

В Белско-Бяла Ашя дойде да ни вземе. Оставихме Милош в тях и отидохме на обяд у тях. Още предишния ден ми беше писала, че ще ме срещне с ГОЛЯМОТО ѝ семейство (цитирам съобщението ѝ дословно). Оказа се, че тя, родителите ѝ и по-малката ѝ сестра живеят в къща със семействата на по-големите и брат и сестра (тя с три деца, той- с близнаци на 5 месеца)- всяко семесйство на един етаж. Преди това Ашя беше пращала смс на Милош да ме пита дали ям месо в петък (?!). После разбрах, че традиционно в полски дом в петък не се яде месо- католически обичай, акто спомен за мъките Господни. Аз казах, че ям. По-късно ми обясниха тази традиция и така разбрах защо само аз ядох месо, а другите- само риба… На всички поляци без изключение им е страшно интересно и почти шокиращо, че ям картофи с хляб. По традиция, а и на практика, винаги на обяд има картофи в Полша, най-често варени или на пюре, като основа/канапе на основното ястие 🙂 Казаха ми, че ако искам могат да ми дадат хляб, понеже на масата нямаше.

По време на обяда поговорихме за общото ни минало као комунистически държави, за разликите, за ролята на религията в историята на двете страни… „Ако на поляк му бяха казали, че е забранено да ходи на църква, той щеше да се вдигне и да отиде само ей така- на пук.“ (баща ѝ)

Концертът на Пако де Лусия беше чудесен. Отначало свиреше сам и ми беше малко скучно. После обаче се появиха и другите от групата му и се гмурнахме във фламенкото 🙂 Едно от момчетата танцуваше два пъти. Концертът беше около 2 часа, с малка пауза по средата. Ние бяхме с правостоящи места, но виждахме добре. Нямаше много хора.

След това тръгнахме към дома на Ашя. Преди концерта се бяхме срещхнали с Милош, така че и той беше с нас. На тръгване след обяда тя ми беше споменала, за някакво парто вечерта по случай рожденния ми ден, но не ми стана много ясно… Пътят до мястото на концерта минаваше през гора, а вече се стъмваше. Аз започнах да им казвам една заигравка с полски поговорки, на която се натъкнах във ФБ (ще я разкавам и обяснявам като се видим, че съвсем ще стане дълъг мейла). И тъкмо започнах да казвам една такава „преработена“ поговорка, когато група, вървяща зад нас я довърши. Обърнах се да има кажа „Точно!!!“ и разпознах трима колеги от 3ти курс класическа в Краков- Башя, Бартек и Оля- дошли до града, понеже имало планина и за гъби… Когато стигнахме до дома на Ашя, се оказа, че са ми приготвили парти-изненада 🙂 Беше украсена с балони една беседка под лоза в двора. Но след като всички отправиха пожеланията си, пяха полската „Happy Birthday“ и отоврих шампанското… заваля 🙂 И влязохме в къщата, където беше започнало да се събира цялото семейство. Семесйствата на по-големите ѝ брат и сестра ми подариха една бутилка вино и бутилка ментовка. Колегите ми, които дойдоха от Краков- книжка с разнообразни рецепти за пероги и книжка с скоропоговорки, и картичка с четирилистна детелина и пожелания на много езици. От Ашя имам голяма хлаба с карта и герба на Полша 🙂 Бог се беше погрижил за всичко- от свирките за рожденни дни (такава бяхме взимали на Марти) до тортата. И това когата най-нямах възможност за каквото и да е празнуване. Чуден е Бог! Виждах и не можех да повярвам какво е направил!

Много силно ми направи впечатление свободата, която имаше в семейството. Мисля, че не бях виждал такова нещо до сега. Още съм много докоснат и впечатлен от това, което видях- не от стандарта на живот, а от взаимоотношенията моежду хората. Въпреки че не изглеждат топли, изглеждат много отворени, в свобода и приемане. Трудно ми е още да опиша и формулирам всичко.

С колегите седяхме до към три и накрая се забавлявахме с тесте „карти“- 198 неправилни глагола на старогръцки- от едната страна речниковата форма и знаението, придружено със забавна картинка, от другата основните форми. После си легнахме, че бяхме много уморени.

На следващия ден предиобяд бяхме в къщата, поиграхме си с някои от племениците на Ашя- с двете близначки и едно моченце, и тримата на 5 месеца. После, след като майка ѝ се върна от работа (има магазинче за дрехи) отидохме до центъра, да видим някои забележителности. Много красиво градче (около 200 000 жители има). До към 60-те, 70-те години са били две отделни градчета, реката (Бяла) е била граница. После отидохме до автогарата, а преди тов аси взехме пица, която трябваше да хапнем в пицарията, но понеже се забавиха много я взехме за Краков.

В автобуса поспах.

В Краков отидохме в стаята на Башя да хапнем пицата, Бартек се прибра, защото беше на работа по-късно, а Оля още сутринта си беше тръгнала. На мен ми беше леко притеснено, понеже виждах, че сърцето ѝ е отворено към мен и съм много предпазлив как се държа с нея. Никак не исках да оставаме двамата. Въпреки, обаче, че се държах леко дръпнато, Бог завъртя разговора около нещо, което ѝ бях казал по пътя, отнасящо се до една снимка в стята ѝ. Снимката е на Юзеф Пилсудски, когото съквартирантката ѝ почти идолизира- всичко започнало на майтап. Та преди няколко дни Башя, докато чакали за пица, която поръчали, казала, че ако пицата дойде до 3 минути, ще купи цвете и ще го сложи до снимакта. Обадили се след малко. Аз ѝ бях казал да внимава, че това е опасно. Та именно за това ме попита и така се отвори разговор за окултизма, спиритизма и идолите. Попита ме кой е моят идол. Казах ѝ, че искам да приличам на Исус Христос. Тя се съгласи, че, да, това е най-добрият избор. От там се заговорихме за живото взаимоотношение с Бог, ритуалите, разликте между католицизма и протестантсвото. Говорейки за живото взиомоотношение стана въпрос за това, че Бог също говори и показва- свидетелствах ѝ за току-що миналия си изпит по литература, за лап-топа, за това как Бог ми беше показал в сън, че бебето на Вуйна, ще е момче, пак в сън- момченцето на Марсел, също как на майката на Марсел и на нейния свещеник Бог беше показал същото. Тя така се радваше, че чак се просълзи. После дойдоха съквартирантките ѝ. С тях също имахме хубаво време. Първо си поиграхме – понеже стана ясно, че съквартирантката на Башя знае норвежки, Башя поикса да говорим, за да чуе езика. После искаше със съседката ѝ да говорим- първо на португласки, полсе на френски. След това минахме на по-сериозни теми и говорихме за ролята на обучението по религия и вълната по увличане по източните религии и философии, която е заляла Краков. Те споделиха своите наблюдения и опитности, аз моите- също. Малко по-късно си тръгнах, че пак беше станало късно.

Мисля да я поканя в четвъртък на събирането на курс Алфа, поне да види къде е събранието.

Чух се с майка, тя ще дойде до София със сутрешния влак в 7 и някъде след 2 ще е в София. Миро също ще дойде да ме посрещне. Тя ще остане до вторник. Аз още не съм решил до кога да стоя там. Учителките по полски мълчат и нищо не отговрят- нито да, нито не. Може май накрая само на фреснки да се явя сега. Мога да се напъна и за гръцкия, но като че ли ще го оставя за през лятото, въпреки че всъщност би било по-добре да го взема сега. Ще видя как ще ме води Бог. Ако само на френски ще се явявам, ще се опитам да свърша всичко до края на първата седмица.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s