Както винаги, когато се прибера към София след дълго отсъствие, и този път минах през повечето големи книжарници. Трудно ми е да обясня защо – може би защото тези места винаги са били любимите ми за посещение от “дълбока древност”. През последните няколко години, обаче, това започва да се променя. Причината не е трудна за откриване – най-характерното за всяка книжарница, това, което ме привлича, нейното специфично усещане, книгите, които само там ги има, изчезва. Уеднаквяват се – и от към книгите, които са на разположение и спрямо разхвърляността вътре. Простичък пример – Книгомания в Mall of Sofia беше една от любимите ми заради единичните бройки на руски, които бях разбрал, че могат да се открият най-много в другата Книгомания на “Левски”, о понякога и в Orange. С времето тези книги изчезнаха, като последно споменатата книжарница продължи да зарежда подобни, макар и тези, които бяха заредени първоначално, да не се върнаха повече. Тази в мола, обаче, явно прихвана духа на сградата, където е разположена, и стана най-обикновено място, където може да си вземеш нашумелите заглавия от големите издателства, да се заринеш с езотерична и окултна литература, да се почувстваш специален като си купиш някои-други про-луксозни тетрадки или тефтерче и подобни канцеларски материали, чанти, несесери… остава само хладилната витрина със сокчета, студени чайчета и я кòла, я пепси да цъфне до рафтовете с Космополитън, Максим и 69. За безпорядъка няма какво много да говоря. Отдавна за мен това е една от най-размърляните книжарници в София.
Не знам, обаче, дали това не е някакво по-общо явление, за това и реших да пиша за това. Дали може да се разглежда като част от резултатите на глобализацията, която прави всичко и всички еднакво и бездушно? Или просто малките издателства и непопулярните издания са затулени? Или няма читатели/клиенти, които да вдигнат летва, т.е. да поставят изискванията си и нуждите/претенциите си, спрямо които да се моделира настоящото положение? Но тук навлизам в по-дълбоки води.
Връщайки се към по-тясната проблематика, защо, когато дойдох преди няколко години, имаше по-голямо разнообразие?
Единствената подредена книжарница в София (в която аз съм попадала, де), е Хеликон на Патрирарха. Смея да твърдя, че това е защото там няма канцеларски материали, а наистина само книги и съответно клиентелата им не е шарената молска тълпа. Друг е въпросът, че си умирам за канцеларски материали 😉
Аз мисля, че както образованието не е просто услуга, така и търговията с книги не е просто търговия. И на двата бизнеса в баланса има като активи и пасиви неща странни – удоволствие, неповторимост, творчество и пр. които по дефиниция отстъстват от счетоводната печалба. Е, счетоводната печалба е в момента непропорционално важна. Пордаи което имаме тенденция вместо книжарници, за имаме супермаркети за продукти от напечатана хартия. Но ще мине и това.
ПП. Хеликон в Хотел България ми беше доста приятна в една дъждовна неделя. Много по приятна от тази в бившето Кино Витоша.
Това ми напомня за „Имаш поща“ 🙂
http://www.imdb.com/title/tt0128853/