Ето, стана. Оплаквах се преди седмица може би, че блогването ми липсва, почетох у Адриан подобни неща и това, което чаках доста време, а не знаех какво е, дойде, и пак не зная името му.
Празниците бяха нещо, което очаквах с голямо нетърпение. Баба ми и дядо ми (сега осъзнавам, че в български ни липсва събирателно понятие като в други езици) мн вече ми липсваха, а и имах нужда да се откъсна малко от София. За съжаление, правилото, че чакането е по-вълнуващият процес, отново потвърди себе си. По една или друга причина за цялото време щеше да бъде погълнато и ограбено, но с малко усилия нещата се подобриха. Не се случиха, обаче, както ми се искаше, както очаквах. Интернет връзката, която за втори път ползвах там, ми помогна до някъде. Можех да подържам известна връзка с някои от познатите. Може би и на брат ми му дойде добре.
Времето, напълно подходящо за Великден, даде повод за приятна разходка до близкия ТЕЦ. Звучи странно, но винаги ми е харесвал как стои в равнината.
Успях е да посвърша малко работа. Хубавото е, че не успях да се завлека здраво и да си прекарам времето в учене. Довърших текста на Платон и продължих с книгата на полски, защото не си бях взел друг текст за четене, от тези, които трябва да препрочета. Книгата представлява сборник с разказчета, тип приказки за деца и за пораснали деца, доста странни понякога, но поносими. Минават ми мисли за превод, но нищо не си обещавам още.
Имах възможността да присъствам на нещо уникално. Баба ми ме взе със себе си на репетиция на нея и още 4-5 жени в читалището, по-точно в библиотеката, сред книгите, за идващия събор (15 вече по ред, на втория ден на Великден). Беше нещо много специално – тези жени, на различни възрасти, пеещи местни повтарящи се мелодии в място, което няког ае било много по-живо от днес, до масите с още неразопакованите компютри и уеб-камерки…
Бях и на „банкет“-а, организиран за тях вечерта след събора. Видях как същите 5-6 жени, без значение колко непоканени души дойдоха и внесоха известен смут, се изсмяха в лицето на минаващото време, на миналото, и показаха, че веселбата зависи само от тях. Нещо, което още не мога да си представя как се случва. Болеше ме като слушах за миналото, как са били нещата тогава, как са живели; може би защото и аз имам някакви спомени за това място, и сега просто не мога да приема настоящето.
И така, получи се. Ето го постчето, типично в мой стил.
За този, който не е чел много от мен, мога предам сърдечни приветствия в блога ми.
Да прекараш един прекрасен при своите баба и дядо е незаменимо изживяване, което се помни завинаги. Те винаги успяват да ни предрасположат към добро. Може би понеже както се казва ни обичат повече и от собствените си деца, по мили сме им и ние го усещаме. Със сигурност било доста вълнуващо нещо с тези жени, на различни възрасти, които пеят местни повтарящи се мелодии в място, което някога не е било много по-живо от тогава, до масите с още неразопакованите компютри и уеб-камерки. Много ми хареса статията ти , накараме да се върна и аз в своето детство. Снимките са също интересни и е така…сред природата на равни полета изведнъж огромни кумини се надигат…
Всеки очаква празниците с голям трепет, особено щом ще види своите мили баба и дядо. Това са хората, които ни обичат повече и от собствените си деца както се казва , но е и факт.С тях можеш спокойно да си говориш, те ще те изслушат и помогнат.Няма да забравя очите на дядо като ме види, толкова много се радва, че чак се виждат сълзи.Като чета интересната ти статия виждам, че четеш и на полски, поздравления, това не е от лесните езици.Имало е и банкет, на който са показали един урок, или по точно си научил нещо, че настроението и начина по който ще си прекараш зависи само от теб самият.
ТЕЦ наистина изглежда и стои много добре сред полето, както е висок и около его само поляни и зелено.Пишеш добре, не спирай да споделяш с нас.Хубаво е, че си намерила време да довършиш текста на Платон и да продължиш с книгата на полски.Ще ми бъде интересно ако напишеш нещо на полски следващият път, с превод разбира се ако може.Мога само да предполагам какво си изпитала,когато си чула всички тези възрастни жени да пеят стари песни, но с чувство и може би със сълзи на очите.
Пишеш доста добре, благодаря за историята и продължавай.На село винаги има какво да се прави.
Предполагам полският език е интересен.Може да ни напишеш нещо на него разбира се последвано с превод, ще ти бъдем благодарни.Не познавам хора, близки които го говорят.Статията е чудесна явно си прекарал си си много добре от разказа, който сподели с нас.Хубаво е било и при тези баби, които показват, че независимо на каква възраст си трябва да умееш да се веселиш и когато си щастлив всичко е възможно!Те огромни комини с величествени.Мен би ме било страх да се доближа дотях.
Би било интересно да слушам как местни баби пеят стари техни песни.Да ги гледаш в очите как си спомнят и с каква любов пеят, много е мило и приятно.Прекарал си доста добре. Съдя по това,което споделяш с нас.Даже и мой спомени бликнаха от по детските ми години.Хубаво е че четеш и щом стигаш до превеждане на книги е похвално.На празници сме винаги с най=близките си хора и тези,които най искрено ни обичат.Може би затова ги обичаме празниците.Понякога по селата времето като че ли е спряло, но пък все има какво да се прави там.