Реших до започна нова рубрика. Идеята ми е да споделя отломки от книгите, които чета/съм прочел. Хрумна ми преди известно време, след като осъзнах, че киндълът ми позволява не само да се подчертава вътре в текста, но и сам изважда подчертаните пасажи в отделен файл. Това означава ли, че ще споделям пасажи само от е-книги, които съм прочел с негова помощ – почти. Имам малък корпус , изваден от произведения в книжни тела, но за сега не съм мислил сериозно за тяхното публицизиране.
Сега за „Случаят Джем“. Това всъщност е последната книга, която прочетох, т.е. започваме отзад напред. Спрях е на нея поради две причини. Първо, бях прекалено изморен след „Портрета на художника като млад“ на Джойс, „Спутник моя любов“ На Мураками и „Метаморфозите“ на Кафка. Измори ме тяхната странност, ако може да се употреби тази дума тук. Но да кажем, че би могло. Втората причина беше името на авторката. Бях чувал за нея и имах представа за какво иде реч, още повече преди години се бях мъчил да чета нейния „Летопис на смутното време“ и си давах сметка, че имам нужда точно от нещо такова. Никак не се бях лъгал.
Тексът на книгата може да се намери в Читанка.
***
- Та човек винаги трябва да иска всичко, дано му остане поне половината. – Highlight Loc. 1198-99
- Има мисли тъй чудовищни, че трябва време, за да бъдат осъзнати; – Highlight Loc. 1295-99
- страхувам се, че тая нощ разделя живота ми на две. Страх ме е от границата, Саади… А границата не си личеше. В това имаше нещо коварно — чини ми се, всички съдбоносни предели в човешкия живот са все така коварно неразличими. Човек донякъде стои на тази страна и след малко се опомня — вече отвъд. Извършено е непоправимото, без да доловиш неговия миг. – Highlight Loc. 1583-84
- лудостта се пресича най-сигурно от човешки допир. – Highlight Loc. 1682-85
- „Колко много неща, боже — помислих си: — честолюбие и гордост, отговорност пред историята и неотговорност към деца и майка, воля и безпомощност — колко много неща си натрупал, за да направиш от мъжа най-самотното същество на света…“ – Highlight Loc. 1702-4
- Защо се боим от ранната смърт, приятели — та ние убиваме себе си много по-пълно с това, че живеем?…- Highlight Loc. 1798-1800
- Разбирам, човек може да бъде огорчен, разочарован, може да го прокуди обида или тежка загуба. Но то не бива да ни заслепява, Сюлейман; не всичко на света се изчерпва с отделния човек. – Highlight Loc. 1825-28
- Джем продължаваше да се усмихва като всеки не особено хитър човек, зарадван от някоя своя внезапно хитра мисъл. А Сюлейман го разглеждаше със съжаление — сякаш имаше пред себе си опасно болен. – Highlight Loc. 2070-73
- запитвали ли сте се кому дължи Рим своето ненадминато по трайност господство? Тъкмо на това: на възможността винаги трезво да оцени обстановката и да намери най-подходящото си действие или противодействие. – Highlight Loc. 2079-80
- Има неща, за които е непристойно да се говори, те се подразбират. – Highlight Loc. 2081-83
- Не си въобразявайте, че едно човечество, което има зад гърба си история от милион години, рязко се е променило тъкмо през последните петстотин. – Highlight Loc. 2178-80
- Всеизвестно е, че истината бива много по-богата на разнообразие, случайности, противоречия, отколкото отвлечената представа. – Highlight Loc. 2441-44
- За последните петнайсет месеца от смъртта на Мехмед хан Джем бе възмъжал. Запитах се в какво се изразяваше то и си отговорих сам: в някакво горчиво острие, което пречупваше нехайния чар на Джем. Да, това е — може би човек възмъжава именно когато нещо у него се пречупи. – Highlight Loc. 2620-22
- Защо — въпреки хилядолетния си опит — човечеството през всеки отделен ден е склонно да се лъже, че този ден именно представя връхна точка в човешката история? – Highlight Loc. 2757-60
- Може би сте забелязали какво очарование се крие в тия нощи на късния юли — тежки, морно горещи, неразбираемо печални. И преди всичко — много, много напрегнати. Сякаш природата се стъписва от своето лятно разточителство и я плаши неминуемият му край — умората, близката есен. – Highlight Loc. 3079-80
- прекалено доверчив, обезоръжаващо чаровен млад човек. – Bookmark Loc. 3496
- Знаете, в живота има мигове, когато чувствуваш, че пропускаш твърде много, а стоиш като вдървен. – Highlight Loc. 4206-7
- Защо в нашия свят срещаме съчувствие тъкмо от онзи, който не може да помогне, а можещите ни го отказват? – Highlight Loc. 5962-64
- Не считайте, че двама влюбени се срещат във всичко: във вкусове, желания, оценки. Всеки човек е толкова различно изграден, та цяло чудо е, ако той намери едничък допир с друг някого. – Highlight Loc. 6028-29
- не е на добро възкресението на отписан, когото си запомнил като близък и скъп. Промеждутъкът между смърт и възкресение вече е внесъл много непреодолимо и у възкръсналия, и у самия тебе. – Highlight Loc. 6148-49
- У всекиго страданието има някаква мярка; отвъд нея то преминава в чиста злоба. Моята мярка не е била голяма, види се. – Highlight Loc. 6622-24
- аз съм свидетел, че Джем не обмисляше дори следната си стъпка, камо ли онези — далече напред. Защото притежаваше нещо, дадено само на жените и поетите: усет. – Highlight Loc. 8377-78
- човек може да даде на човека много, страшно много, неимоверно и непосилно много. Но не съвсем всичко. – Highlight Loc. 9071-72