Да кажа

В навечерието на 1 май.

Това време от годината ми става все по-специално. През последните две години в гимназията това беше времето на олимпиадите по философия (вж. тук). Истинско събитие!
А най-накрая – и времето на първото посещение на София, после – завършване.
Изглежда именно последователността на събитията в тази последна гимназиална година се е запечатала толкова силно. Тази година завършва брат ми и естествено съм развълнуван повече от обикновеното. От една страна – всичко ми се пресъздава пред очите все едно е станало преди миг. От друга- шокът от изминалото време.

Първото ми идване в София. Пътуване с нощен влак и М. В пет, пет и половина сутринта вече наближаваме града и в мрака се виждат светлините му-  ниско долу, златно-оранжеви. Почти се страхувам, но не точно. В главата ми гърмят Coldlay (White Shadows). След задачите през деня – разходката. НДК, Левски, Университета, в който се влюбвам моментално и не ми се тръгва от него, стълбите при братята на слънце, Графа по златния залез…

Завършването и балът ми бяха много по-щастливи, отколкото очаквах, честно казано. Времето след тях- още по-прекрасно. Зелени вечери в Бургас с любими хора, първото издание на M*sic Idol, смачкващата Е*ровизия.

Емоционални кулминации в началото на юни, Rihanna (Umbrella), безброй количества н*с кафе куул и прекрасни безсъници.
Няма да забравя този период и със сигурност ще го изживявам на втори план през идващите седмици.

Advertisements

One thought on “Да кажа

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s