Осмомартенско

Ти си стъпката, лежаща
винаги в нозете ми,
готова да се увие около глезените,
да се впие в костите ми.
Шалът, завиващ се около шията ми,
готов да се срастне с нея
и да пусне влакната си
по кръвоносните съдове.
Онзи глас, който остава,
докато езиците изговорят думите си.
Тишината, в която
любовта ми умира от глад
и поглъща себе си.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s