Осмомартенско

Ти си стъпката, лежаща
винаги в нозете ми,
готова да се увие около глезените,
да се впие в костите ми.
Шалът, завиващ се около шията ми,
готов да се срастне с нея
и да пусне влакната си
по кръвоносните съдове.
Онзи глас, който остава,
докато езиците изговорят думите си.
Тишината, в която
любовта ми умира от глад
и поглъща себе си.