Мѣсѧци

Понеже е хубаво човек да си събира информацията и понеже и таблиците са хубаво нещо, та така.

Български Стари имена на български[i] Хърватски[ii] Украински[iii] Беларуски Полски Чешки Литовски[iv]
януари просинец,

колог,

коложег,

голям сечко

sijȇčanj[v]
 malobožićnjak,
pavlovščak,
prezimec,
ozimec,
jenar (neka štokavska narječja),
svečan,
sičan,
svičen,
malobožičnjak (blagdan Bogojavljenja),
pavlovčak,
antonščak
Січень
студень, просинець, сніговик, тріскун, вогневик, льодовик, щипун, сніжень, лютовій.
Студзень Styczeń Leden Saũsis[vi]
ragas,
didysis ragutis,
siekis, sausinis
, pusčius.
февруари съчен,
сечко,
малък сечко
vèljača[vii]
 svečen(po Svijećnici),
veljak,
svičan,
vejača (čakavsko narječje], neka štokavska narječja)
Лютий
крутень, зимобор, криводоріг, казибрід, межень
Люты Luty Únor Vasãris[viii]
ragutis, kovinis, pridėtinis
март сух òžujak[ix]
 gregurjevščak,
sušec,
protuletnjak (u nekim hrvatskim krajevima),
lažujak,
lažak,
gregurješčak,
lažo,
laga prolaga,
suhi,
sušec,
brezen,
marac,
lžujak
Березень
капельник, протальник, запалі сніги,
з гір потоки, соковик, полютий, красовик.
Сакавік Marzec Březen Kóvas[x]
 morčius
karvelinis.
април брязок trȃvanj[xi]
 jurjevščak,
traven,
mali traven
Квітень
краснець,
лукавець, дзюрчальник, водолій
Красавік Kwiecień Duben Balañdis[xii]
žiedų, sultekis, gegužinis, karvelinis, biržėtas, Velykų.
май тръвен,
тревен
svȋbanj[xiii]
 filipovščak,
 rožen,
veliki traven,
 rožnjak,
 sviben,
cvjetnjak,
červen,
 cvetanj,
 rožocvet
Травень
пісенник, місяць-громовик, травник.
Май Maj Květen Gegužė̃
Gegùžė[xiv]
gegužinis,
sėtinis,
sėmenis,
žiedžius,
žiedų,
berželis,
sultekis,
milčius, andmildinis.
юни изок,
червеник
lȋpanj[xv]
 mali srpanj,
ivanščak,
klasen,
rožencvet,
pomaič
Червень
кресень, гедзень, червивий місяць, гнилець,
ізок (коник)
Чэрвень Czerwiec Červen Biržẽlis[xvi]
visjavis, jaunius, žienpjovys, sėmenis, kirmėlių, biržis, mėšlinis, pūdymo.
юли чръвенъ,
жетар,
жътвар,
сърпен
sȓpanj[xvii]
 jakovšćak
 veliki srpanj
srpanj vrući
 žetvaj
 jakopovčak[
 jakopovščak
 jakovčak,
ilinščak
Липень
білець (час, коли коли вибілювали полотно), грозовик, дощовик.
Ліпень Lipień Červenec Líepa[xviii]
liepinis,
liepžiedis,
plaukjavis,
plūkis,
šienpjūtis, šienpjūvis.
август орач,
зарев
kȍlovōz[xix]
 velikomešnjak
 kolovožnjak
 osemnik
srpanj (u nekim hrvatskim krajevima, zbog kasnije žetve)
 gospodičnjak
Серпень
копень, густар, хлібочол, жнивець, зоряничник, городник, прибериха-припасиха, спасівець, барильник.
Жнівень Sierpień Srpen Rugpjū́tis[xx]
degėsis,
paukštlėkis, pjūties.
септември руен,
руй
rujan[xxi]

pohust (neki djelovi Istre)
malomešnjak (u kajkavaca, po Maloj Gospi)
ruj (u starom Splitu)
jesenjak (kajkavski)
miholjščak(kajkavski)
miošćak (u Žumberku)

Вересень
ревун,
зарів,
сівен,
бабськи літо
покрійник.
Верасень Wrzesień Září Rugsė́jis[xxii]

Rudenio
vėsulinis

Paukštlėkis

Šilų

Rujos

strazdinis,

rudugys,

viržių,

sėjos,

veselinis, vesulis

октомври листопад lȉstopād[xxiii]
 miholjski
 mihojski
 miholjšćak[xxiv]
miholščak
 kozaprst
 desetnik
 listopan
 padolist
 lukovščak
Жовтень
грязень, хмурень, листопадник, зазимник, весільник
Кастрычнік Październik Říjen Spãlis[xxv]

vėlinis,

spalinis,

lapkristys,

visagalis, septintinis.

ноември груден stùdenī[xxvi]
 vsesvečak
vsesveščak
vsesvetčak
vsesvetščak
sesvečak
sesvešak,
 sesveščak,
sesvetčak,
svesvečak,
svesvetčak,
 veternjak,
vetrenjak,
 zimoščak,
 martinščak,
 usesvešćak
vsesvetč
zimščak,
gnjilec,
akavski) zimji,zimni
Istrimartinšćak,
martinšnjak,
martinski,
martinštak,
martišnjak;
martinjski mesec,
katarinski mesec
Листопад
грудкотрус, листопадець, падолист, братчини.
Лістапад Listopad Listopad Lãpkritis[xxvii]
vėlių,vėlius,spalinis,lapkrėstys,lapkristys,

grodis,

gruodinis,

vilkų

декември студен pròsinac1[xxviii]
 dvanajstnik,
gruden,
velikobožičnjak
Грудень
лютень, хмурень, стужайло, мостовик, трусим.
Снежань Grudzień Prosinec Grúodis[xxix]

sausinis,

 vilkinis,

 vilkų,

Kalėdų.

[i] От тук.

[ii] Обясненията са дадени според речника на Вук Караджич. От тук.

[iii] Първо се подават официалните наименования, след това други народни разновидности, почерпени от тук.

[iv] От тук.

[v] Месец када се сече (дрво).

[vi] From adj. sausas, „dry“. At this point in Lithuania’s winter, precipitation is usually in the form of fine, dry snowflakes, and indoor humidity is very low.

[vii] Месец промена (вељања).

[viii] Derives from the noun vasara, „summer“. At this point, the days have begun to lengthen, there are occasional thaws, and thoughts and plans of summer reawaken.

[ix] Варљив (лажљив) месец.

[x] May derive from either the noun kovas, the rook, or the noun kova, meaning struggle. Rooks increase their activity at this time, building their nests and mating. The alternate derivation refers to the struggle between winter and spring.

[xi] Месец када трава окопњава и појављује се испод снега.

[xii] Derived from balandis, the dove, which at this point has begun to coo, nest and mate.

[xiii] Месец када пупе (свибе) пупољци.

[xiv] Gegužė (May) is derived from gegužė, the cuckoo. Its call is felt to herald the final arrival of spring. Several folk beliefs are associated with this event.

[xv] Месец када цветају липe.

[xvi] Birželis (June) is derived from beržas, the birch, which flowers during this month. Birch branches are used as decorations during Pentecost.

[xvii] Месец када се коси (српом).

[xviii] Liepa (July) is derived from liepa, the linden tree, which flowers during this month; the flowers pleasantly scent the air, are used to make herbal teas, and attract honeybees.

[xix] Месец када се возе запрежна кола (за време жетве).

[xx] Rugpjūtis (August) is derived from rugiairye, and the verb pjauti, to cut. This staple Lithuanian grain is harvested then; before mechanization, this was performed with sickles.

[xxi] Месец када све руји (сазрева) и постаје златно (рујно).

[xxii] Rugsėjis (September) is also derived from rugiai, with the suffix sėti, to sow. The grain is sown at this time, germinates, and overwinters in the fields, resuming growth in the spring.

[xxiii] Месец када опада лишће.

[xxiv] Po blagdanu sv. Mihovila koji pada krajem rujna, a prije nego se promijenio kalendar, obilježavao se u listopadu; također se rabi i za rujan, ali znatno rjeđe nego za listopad.

[xxv] Spalis (October) is derived from spaliaiflax hards. The plant was harvested at this time; it was and is used for fiber, food, and as a cash crop.

[xxvi] Хладни (студени) месец.

[xxvii] Lapkritis (November) is derived from lapas, leaf, and kristi, to fall.

[xxviii] Месец када сунце просијава (почиње да сија).

[xxix] Gruodis (December) is derived from the noun gruodas, which has no direct English equivalent; it may be described as „a frozen clod“.

Реклами

7 Comments

  1. Агамоница

    Много е странно, че на старобългарски имената на месеците са доста подобни на тези в съвременния чешки, но „изостават“ след тях. Например „просинец“ е януари, а не декември, „брезен“ е април, а не май. Нещо с календара ще е, защото тук климатичния фактор (който обуславя това, че в Чехия още нямат череши навсякъде, а в българия всички масово преяждат с тях) няма логика. 🙂
    Много интересно, мислех, си, че това с природните имена е уникално за Чехия. Сега ще излезе, че и други езици имат „рж“. :)))

    Харесвам

    1. æren (И~N)

      Да със сигурност става въпрос за климата, хърватските също ту съвпада с „по-южната“, ту с „по-северната“ версия.
      А за рж-то: в старополски си го е имало, но днес вече е просто ж (което пляците се чудят как да помнят къде се пише ^^).

      Харесвам

      1. Агамоница

        Полският е извънземен! 🙂 Но в същото време има думи, които са по-подобни на нашите от съответните в чешкия. Тези славянски езици са удивителни! От последния й разговор с бившата й съквартирантка помня уникално смешна дума: путьонг. Не знам дали така точно се произнася, но значи влак, нали? Не знам как им е хрумнало…. :РРРРР

        Харесвам

      2. Агамоница

        А аз мислех, че идва от „път“. :Р Явно е, че славянските езици не могат да се учат чисто интуитивно. 🙂

        Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s