Преди пет години в един летен следизпитен следобед реших да направя нещо за себи си (нещо всики близки хора се оказаха заети или нещо подобно) и ми се приходи на кино (събитие!). Минах през Дома на киното и видях, че същата вечер ще се представя някакъв филм, направен върху наскоро излязла книга на млад автор, който също щеше да присъства. Заглавието ме хвана веднага и вечерта отидох. Самият филм сякаш не беше лош (но аз не разбирам изобщо от филми и кино, така че, толкова за него). И книгата си взех, че чак и автограф получих от автора.
Книгата от известно време се ми се въртеше из главата и нямах търпение да я получа от приятелката, на която я заех. Онзи ден, обаче не издържах и я потърсих в групата за електронни книги във фб.
От филма си спомнях вече отделни сцени само, края – изобщо, така че четенето беше интересно и интригуващо. Изобщо идеята за простите числа, които се делят само на себе си и на едно, двойките прости числа близнаци (с едно четно между тях) е блестяща. Развитието й, не чак толкова блестящо. Другият мотив – за травмите, които преначертават по-нататъшното проничане на времето и живота, е до блока ясен, но ми хареса как е обигран.
Хубавото на книгата беше, че не е излишно удължена и разтегната. Това е и слабостта й на моменти. Липваха ми малко по-детайлни включвания за живота на героите. От друга страна, начинът на разказване със скокове във времето и мозаечно запълване на празнините в поредицата от събития ми се стори хубав. Напомня малко на Памук, виждал съм го и при Кундера, сякаш.
Четвъртата звезва падна заради финала, който ме издразни леко.
Бих я препоръчал, все пак. Чете се леко, макар че материята и събитията в текста не са такива.
