Не знам какво точно ме накара да посегна към книгата, сякаш я видях през познат на някой познат тук. После попаднах на нея, докато търсех нещо съвсем друго. Познавах авторката като преводач ва Сафо, Катул и Костас Монтис и някак си реших, че няма как да е написала нещо слабо. Не сбърках.
Преди да се впусна в хвалбите искам да спомена, че отдавна не бях попадал на толкова смислена [българска, а и като цяло] литература.
Историите на Букова се пропити с едно вътрешно протичане, което завлича четящия, започва да го дави в полумитична балканска атмосфера от преди началото на модерността или съвсем на границата й, за да го изхвърли на брега на следващата история, в живота на следващия герой.
Освен лекотата, с която четенето натоварва, особено приятно впечатление ми направи тънко прокараната ерудиция, която не бие на очи, а само придава фон и закача с хумора си. Удивлението ми се смесваше с искрен смях, докато четях, като същевременно не рядко се връщах, за да развържа премълчаванията и анаколутите, с които авторката си играе майсторски.
Накрая, послевкусът, който често ми оставаше, беше на нещо между Вера Мутафчиева, Милолад Павич, понякога Биньо Иванов (ако си го представим… някак си… в проза)…
Прелестно произведение, дано се преведе и намери още читатели!

20170518_162750-2

„Всичко се сриваше надолу с дъжда, всичко пропадаше. Небето хлътна над къщите, облакът слезе в селото, водата се изля отведнъж, разсипнически, на едри отвесни парцали. И се чу някъде, не много високо, скърцаха, трещяха и се разместваха небесните плочи. И всеки път, когато за миг се отвореше процеп между тях, можеше да види […] от какво е направено небето под покритието си: цялото от жив и неуталожен огън.“
 „Имаше осем грозни дъщери и нито един син и този факт, както и някои други, на коита беше станал свидетел в живота си, го бяха довели до заключението, че Всевишният има чувство за хумор. Това си наблюдение обаче не споделяше с никого,  защото хората определено нямаха.“
„Зимата, както знаем, първата зима, била създадена веднага след изгонването на Адам от Рая. Тогава открил, че дрехата, която носи, за да покрива голотата си, не е достатъчна. Зимата била причина […] Да работи три сезона в годината, да събира реколтата си в постоянния страх от студа и глада, от зимата, която свършва винаги малко след края на силите ни. Накратко казано, цивилизацията произхожда от един мъртъв сезон.“
Back to Top