Слонове и Сарамаго

😀
“Сигурно изгубихме цял час с лудориите и буйствата на соломон [слонът], помисли си корнакът [водачът му], а после, преминавайки от размишления за времето към размишления за пространството, се запита, Колко ли път сме извървели, левга ли, две ли. Жестоко колебание, безкрайно важен въпрос. Ако живеехме по времето на древните гърци и римляни, бихме отговорили, изпълнени със спокойствие, добито от получените от практическия живот знания, че най-големите мерки за растояния са стадият [=185 м], милята и левгата. Да оставим настрана стадиона и милята и подразделенията им стъпка и крачка, да обърнем внимание на левгата, тази беше думата, която субхро употреби, разстояние, което също се състои от крачки и стъпки, но има голямото преимущество да ни кара да се чувстваме на познат терен. Ама разбира се, има ли някой, който да не знае какво значи левга, ще кажат с неизбежно появила се на устните им снизходителна усмивка съмременниците на тази история. Най-добрият отговор, който можем да им дадем, е следният, Да, всеки човек го е знаел през времето, в което е живеел, но единствено през времето, в което е живеел. Старата дума левга, или легуа, може да се каже, че да всички и винаги е означавала едно и също нещо, но се казва и, извърших едно дълго пътуване от седем хиляди и петстотин стъпки или хиляда и петстотин крачки, което по времето на римляните, а и почти до началото на средните векове се е равлявало на километри и метри, с които днес измерваме разстоянието, нещо съответно около пет, пет и половина километра. Подобни случаи можем да намерим при който и да е начин на измерване. И за да не оставим без доказателство твърдението си, да разгледаме алмуда, мярка за вместимост, която се е разделяла на дванайсет канади [=2л.], или четирийсет и осем квартила, и която в лисабон се е равнявала кръгло на шестнайсет и половина литра, а в порту, на двайсет и пет литра. И как са се оправяли тогава хората, ще попита любопитният, искащ да знае всичко читател, И как да се оправяме ние, пита, избягвайки да даде отговор, лицето, повдигнало въпроса за мерки и теглилки, въпрос, който, веднъж поставен с тази южняшка яснота, ще ни позволи да вземем преломно, до известна степен революционно реиение, с една дума, конакът и придружаващите го, тъй като не са имали друг начин, по който да се разберат, ще продължат да говорят за растояние съобразено установените по онова време начини на определянето му, а ние, за да разберем какво е ставало там що се отнася до разстоянията, ще си ползваме нешите съвременни мерки, без постоянно да прибягваме до досадните изравнителни таблици. Ще бъде всъщност нещо като филм, непознат в онди шестнайсети век, ще поставяме надписи на нашия език, за да прикрием невежеството си или недостатъчното познаване на говорения от артистите език. Така в нашия разказ ще има два успоредни говора, които никога няма да влязат в диалог, единия ще можем да следим без каквото и да е затруднение, а другият изцяло ще замлъкне. Интересно решение.”
Жозе Сарамаго, Пътуването на слона

17545314_10154260946131237_9151642301490826722_o.jpg

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s