Refined Desolations: The Sea

I’ve never considered myself an admirer of the sea, though its deserted landscapes and isolate atmosphere have always been inducing a specific feeling – especially in August, probably the saddest month of the year. Deserted sea remains always somehow close in its attracting embrace.

Никога не съм се възприемал за привърженик на морето, макар че пустинните му издишания винаги са създавали едно особено усещане, през август най-вече – най-тъжният сигурно месец в годината. Пустинното в морето обаче остава винаги близко. И притеглящо.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s