Белмекен: бележки за пустошта
пустинята, пустощта е онова място, в което познатият поток на живота пресъхва, основите се оголват, дъното престава да е далечно и недостъпно
някои бързат да излязат, но така остават винаги с част от тази пустош, други си дават време
да оставят пустинята да излезе от тях преди те от нея
трансформацията е откриване
откриването е идентичност
идентичността маркира граници, копае ядрено, подбива основата
отделя, изолира повече от която и да е пустота
насочва погледа и обръща
докато намери коло себе си материализираната си вътрешност
докато не припознате линиите на вътрешните си движения
опипва до детайл (не)осезаемите си пукнатини
от които живостта в крайна сметка възкръсва и побеждава.
Back to Top
%d блогъра харесват това: