пустинята, пустощта е онова място, в което познатият поток на живота пресъхва, основите се оголват, дъното престава да е далечно и недостъпнонякои бързат да излязат, но така остават винаги с част от тази пустош, други си дават времеда оставят пустинята да излезе от тях преди те от неятрансформацията е откриванеоткриването е идентичностидентичността маркира граници, копае ядрено, подбива основатаотделя, изолира повече от която и да е пустотанасочва погледа и обръщадокато намери коло себе си материализираната си вътрешностдокато не припознате линиите на вътрешните си движения опипва до детайл (не)осезаемите си пукнатиниот които живостта в крайна сметка възкръсва и побеждава.
