Писмата на преп. Антоний Велики, родоначалника на египетското монашество през IVв., достигат до нас преведени на различни езици (сирийски, грузински, арменски, арабски) и в доста фрагментарен вид. Гръцкият превод на оригиналния коптски текст е загубен. От него обаче през ХVI в. са преведени на латински седемте писма, включени в Патрологията на Мин. Преводът е лош, непоследователен, с размествания и лакуни. Някои гръцки понятия, ключови за аскетическата литература, са преведи дословно, което допълнително замъглява текста. Долният пасаж следва именно тази латинска версия.
Разумният (също: духовният) човек трябва да е готов да освободи сам себе си при пришествието на Божия Син, познавайки себе си съгласно духовната си същност. Понеже който е познал себе си, познава управлението на собствения си Създател и всичко, което Той върши за собствените Си създания. Възлюбени нам в Господа, наши членове и сънаследници на светиите, моля ви в името на Иисуса Христа да сторите така, че да ви се даде на всички да се научите на духа на различаване, за да познаете и разберете, че любовта, която има към вас, не е телесно наслаждение (corporalis dilectatio), но духовна любов (spiritualis charitas) от Богопочитание (divinae culturae). Не е необходимо да назоваваме имената на телата си, понеже преминават. Но нека познае човек това, което е истинското [му] име[1]. Затова и Иаков, докато се борѝ цяла нощ с ангела, името му беше Иаков. А като се развидели, името му беше наречено Израил (Бит 32:24-28), т.е. ум виждащ Бога. Мисля, че не подценявате, че враговете на добродетелта плетат козни срещу[2] истината.
И така и Бог не веднъж и посещава собствените Си творения, но от създаването на света мнозина се подготвиха да отидат при Създателя си чрез естествения Му закон, научени от Него как да се покланят на Твореца си както подобава. Но поради страданието от слабостта, тежестта на тялото и лошото разпознаване този естествен закон изстина; и свойствата (officia) на ума на душата се разхлабиха, затова не можаха да открият [това, което им е] привично според създаването им – че са безсмъртна същност, неразтворима в телата, която обаче не може да освободи самата себе си със [собствената си] праведност. Заради това нещо Бог слезе при тях чрез писания закон, за да ги научи да се покланят на Отца както подобава. Но понеже Бог е един и съгласно духовната Му природа в Него Самия се намира единството, нека ви бъде ясно, че на всяко място, в което [хората] нямат съгласие, повдигат войни и правят справедливостта да залязва сред тях самите.
По Migne, Patrologiae Graecae cursus completus, vol. 40, coll. 996-997.
[1] Може би се има предвид „същност“.
[2] Букв. „обсаждат“, „нападат“.