ⲡⲉϫⲁϥ ⲙⲡⲉⲥⲓⲟⲩⲣ ϫⲉⲁⲣⲁ ⲕⲛⲟⲉⲓ ⲛⲛⲉⲧⲕⲱϣ ⲙⲙⲟⲟⲩ
разибраш ли това, което четеш?
от Деянията на апостолите гл. 8
Значението на числата Ще си номерирам листата в градината че да знам винаги колко са паднали. Винаги ще броя звездите в небето колко е имало и колко липсват. от Витаутас Ландсбергис, във “Временна стая”
Стихотворението на Витаутас Ландсбергис ми напомни за връзката между глаголите „чета“ и „броя“. В литовския оригинал тя се вижда особено ясно в заглавието (Skaičių prasmė) и глагола в началото на втората строфа (skaičiuosiu), от skaityti „чета“, но и „броя“.
В славянските езици и в частност български положението е било подобно. Остатъци от двойното значение на „чета“ (пълно етимологично съответствие на литовското skaityti) се виждат най-лесно в руски (на счëт, за сметка на), счетоводител, както и по диалектите („мойш ли, баба, прочѐти колку са пилянцата„). Всъщност, от същия корен е число, а по-рано е имало и чисмѧ (както е имало и писмѧ от пиша/писах, от което днес е останало само писмена и, ако някой се сети, заглавието О писменехъ, съчинението „За буквите“ от Черноризец Храбър; и време, т.е. врѣмѧ, от въртя, също спада в същата група на прастари отглаголни производни, но за него вече стана дума тук).
Дали броенето е било свързано с някакво избиране (в следствие на изброяване) и оттам навръзване на отбраното – може би, както по-долу ще стане дума.

Из другите езици се „чете“ по други начини.
В романската група латинското lego, legĕre е останало навсякъде (освен в румънски, където citi, eu citesc е очевидна заемка от подунавските северни славянски диалекти на Балканите, т.е. български). Първоначалното значение на латинския глагол е „отбирам, избирам“.
В германските езици преобладаващото lesen (нем.), læse (дат.), lese (нор.б.), läsa (шв.) също се извежда от корен с такова значение (има го и в литовски, пак, lesti „кълва“).
Четенето като избор, като съчетаване на отбраното.
В старогръци, особено в късния период, от Новия завет нататък, четенето е натъкване, попадане ἐντυγχάνω, а иначе глаголът означава и:
попадам срещам случайно преживявам посещавам общувам сношавам се обърщам се към моля говоря с преговарям разговарям се третирам
Повтарям се, но: по-добро определение за четенето от това, здраве му кажи.

В германски има и друг корен, обзел това значение, от него е англ. read. Смята се, че поризлиза от индоевропейския корен *h₂reh₁- „мисля, смятам/считам (ето го пак чета от по-горния абзац), свързан с *-dʰh₁eti „парвя“ и оттам цялото преосмислено като *Hreh₁dʰ– „мисля, подреждам, успявам“. Оттам основно се развиват значения в посока „съветвам“ (нем. Rat, raten, изт. слав. рада), както и слав. радити (при нас – радея), и даже лит. rodyti „изглеждам“.
В еврейски (קָרָא qaráʾ) и сирийски (ܩܪܳܐ qrā) „чета“ е и „викам, наричам“. При коптския глагол ⲱϣ (oš) се наблюдава същото съчетание от значения (вж. мотото). Обаче при близкородствения арабски се пазят и други значения, недалеч от това, което вече видяхме: قَرَأَ • (qaraʔa) „чета, рецитирам, преглеждам/преговарям, уча, събирам заедно, събирам парче по парче, напасвам парче по парче, цитирам, връщам/припомням информация“. Тук четенето е доста по-гласовито, но и по някакъв начин най-свързано с паметта като функция, която хем се свърза, хем и се активизира с тази дейност.

дали като чета призовавам и подреждам избраното от това което е дошло и после се срещам с новоподреденото като с нещо друго и започваме да си говорим и го оставям то да ме подрежда и да избира с какви парчета от мен да се свързва какви да извика на повърхността и от тях какъв избор на направи и да изброи че да създаде свое собствено отражение кой в кого се отразява тогава и кой кого избира остава въпросът на въпросите и кой кого във този смисъл влизаме при Борхес кой кого чете брои и преподрежда кой кого извиква от паметта и миналото

#rhêsis е поредица от кратки текстове, които споделят радостта от езика и красотата на свързаността му – вътрешна и външна. Те не целят пълна научна изчерпателност, макар че стъпват върху такава основа. Досега са се появявали в една или друга форма тук, събирането им в едно течение е експеримент както за/с мен самия, така и за/с границите на подобно писане.