Баща ми се качваше на коня, отиваше в полето. Майка ми седеше и шиеше. Малкото ми братче спеше. Само аз, момченце сред дърветата манго, четях историята за Робинзон Крузо, дълга история, която не свършва. По пладне, бяло от светлина, глас, който беше научил приспивни песни от стаята с роби – и никога не ги беше забравил, ни повика за кафе. Черно кафе, повече от чернокожа старица вкусно кафе добро кафе. Майка ми седеше и шиеше гледаше ме: - Шшш… недей да будиш малкия. Спира люлката, където е кацнал комар. И въздиша … така дълбоко! Там далече баща ми яздеше по безкрайната пустош на фермата. А аз нямах представа, че моята история е по-красива от тази на Робинзон Крузо.
