Малките радости

Харесват ми телефоните с пипаем екран. Но пък той се разваля най-често, както стана при мен. За втори път. И тъй, реших да си да телефона на сервиз отново и за това помолих нашите да ми пратят един стар, който бях оставир при тях. Получих го днес и веднага смених картата. ура, вече мога да чета смс-и. Но пък слушалката не работи, само на високоговорител стават нещата или с хендсфри, което забравих да кажа да ми го пратят. Почнах да издирвам документите на разваления телефон, отне ми доста време, докато ги намеря. Оказа се, че почти по това време миналата … Continue reading Малките радости

Ordinaria

Най-хубавото на дългия ден, изпълнен с успешно свършени задачи, срещи с хора, езици, книги, слънце и полезна работа по проекти, не е дори дълбокият и ободряващ сън вечерта, а следващият ден. Да, именно той, когато предпочитам да си остана вкъщи; когато мога да се събудя отпочинал, без да успя. Когато имам желание да свърша всички онези иначе скучни за мен домашни неща, за които едва ли ще отделя доброволно време в други случаи – да изгладя, да си направя закуска, да гледам сутрешен блок по телевизията (sic!), да не бързам. Да се насладя на предиобеда и всъщност да си почина … Continue reading Ordinaria

Cracovie

връщам се там по улиците където олафур арналдс звучеше в стаята ми докато си мислех какво правя там вътре и защо не съм някъде из коридорите на това общежитие а съм се забил в компютъра си докато по-късно не се освободих от него и не го сметнах за част от интериора за да се гмурна по-надълбоко в текстовете и с речника-си-най-добър-приятел да намеря убежище от това че дори другаде пак постъпих като себе си макар чe в това няма нещо чак толкова зло колкото сам си внушавам а и тези снимки боже мой тези снимки как ме връщат в малките … Continue reading Cracovie

Work, work, work work

Yes. Hallo June. I feel it is coming- it’s getting hotter, and I am often in the same feeling as the last year- I want to go out with someone and I am pretty sure that I don’t want to call or meet with anyone of the people available. Having passed the two colloquiums of the Roman elegy (Catullus + Propertius, Ovidius and Tibullus; language to be translated in- Polish), one of Horacy (20 songs; Polish), one written translation of one Ecloga of Vergil and colloquium for Metamorphoses (200 verses; the story of Narcis, AWESOME TEXT), both in English, I … Continue reading Work, work, work work

11.12.2009

Вчера беше хубав ден, за разлика от деня преди него, когато още не можех да се приспособя към реалносста след екскурзията, т.нар. от мен “следекскурзионна депресия”. Реших вчера да стана рано и да отида на упражнението по антропология от 8.30, за да нямам много свободно време, че става страшно на моменти. После, реших, че няма да ходя на плуване, защото трябваше да нося много багаж, а и времето беше студено. Така че щях да ходя на полски, който по изключение беше преместен от 10.30 вместо от 4. В промеждутъка отидохме с Ау. и Г. (от чешката група) до Полския институт, за … Continue reading 11.12.2009

Да си потрошиш краката от ходене…

Когато баща ми ми измисли прякора “Ванко Хоцльото” (Johnnie Walker) беше съвършено прав. Ходя много. И много бързо. И много. И с не много свестни обувки. А след като дясното стъпало ме боля една седмица, майка ми ми припомни, че сводът на стъпалата ни е нисък- тоест, бързо се умаряме (ето защо съм мразел да бягаааам!) и имам понякога проблеми в тази област; а освен това, десният ми крак е малко не-прав: по-лесно ми е да стъпвам (и така и си ходя и стоя) като леко го извъртам навън. Още от малък било така… За това съм бил обувкомелачка… Та … Continue reading Да си потрошиш краката от ходене…

Езици/ Languages

Изключително благодаря на Размишльотини за прекрасната тема, която отвори с поста си за ученето на езици. За тези, които ме познават, е ясно, че няма как да пропусна да пиша по темата. Та, за мен ученето на езици, особено през гимназиалните ми години, беше не просто глътка въздух покрай математиката в ПМГ, не просто малката стаичка, в която хранех хуманитаристичната част от себе си, не просто хоби, с което убивах скуката в някои от часовете… то си беше цял мой малък свят, в който се затварях малко след като се прибирах вкъщи. Понеже никога не съм имал само моя стая, … Continue reading Езици/ Languages