Побратимих съня и той в главата ме целуна, сълза от време се отрони, спящото око, просветнало като луна към мене се обърна. С плъзгачи-стъпала до него аз летях такаи паднах върху сънищата и твърдта нагорна. “Дордето слънцето се пръсне” сигурно … Continue reading Дордето езикът се пръсне