Баща ми се качваше на коня, отиваше в полето. Майка ми седеше и шиеше. Малкото ми братче спеше....
Орѝдес Фонтела: Пладне
По пладне животът е невъзможен. Светлината унищожава тайните: Светлината е жестока към очите Киселина за духа. Светлината е...
Ана Мартинс Маркес: Превод
Превод Това стихотворениена друг езикщеше да е друго стихотворение закъснял часовник който посочва точния часна някое друго място...
Ана Мартинс Маркес: Сирена, Кентавър, Икар
което си, ти също и не си и нищо хубаво не правиш ти половината която съм аз също...
Ана Мартинс Маркес: Недра
Ако положех ухото си на гърдите ти чувах рева на морето изострената суматоха на къпещите се слепи от...
Ана Мартинс Маркес: Какво знам аз?
Знам малко неща знам че да четеш е хореография че да се съсредоточаваш е да се разсейваш знам...
Ана Мартинс Маркес: Отзад напред
Стихотворение отзад напред Паметта чете деня отзад напред запалвам стихотворение от друго както се пали цигара от друга...
Ана Мартинс Маркес: Срещата
Уговаряме се да се срещнем в книга на страница 20, ред 12 и 13 ,там, където се казва,...
Орѝдес Фонтела: Говорѝ
Всичко ще е трудно за казване: истинската дума никога не е сладка.
Орѝдес Фонтела: из „Мрежа“
Кайро̀с Когато кацне врабчето когато се събуди огледалото когато узрее часът.
Орѝдес Фонтела: Преместване
В разбуждащата утрин градината вече повече от геометрия е градация от светлина и остра непоследователност от планове.
Кларис Лиспектор: Опасна бистрота
Усещам толкова огромна яснотаКоято ме изличава като същинска и обикновена личност:една празна бистрота, как да го обясня?Също като...
Ана Мартинс Маркес: Има ги тези дни
Има ги тези дни в които предусещаме в къщатаруините на къщатаи в тялотосмъртта на тялотои в любовтакрая на...
Винисиус де Морайс: Прокълнатите (Появата на поета)
Колцина сме, не знам… Може би един, или пък двама, трима, евентуално четири, пет или пък нищо Може...
Ана Мартинс Маркес
Къщите принадлежат на съседитестраните – на чужденцитедецата – на женитекоито не са искали децапътуванията са на онезикоито никога...