което си, ти също и не си и нищо хубаво не правиш ти половината която съм аз също...
Орѝдес Фонтела: Говорѝ
Всичко ще е трудно за казване: истинската дума никога не е сладка.
Орѝдес Фонтела: из „Мрежа“
Кайро̀с Когато кацне врабчето когато се събуди огледалото когато узрее часът.
Орѝдес Фонтела: Преместване
В разбуждащата утрин градината вече повече от геометрия е градация от светлина и остра непоследователност от планове.
Кларис Лиспектор: Опасна бистрота
Усещам толкова огромна яснотаКоято ме изличава като същинска и обикновена личност:една празна бистрота, как да го обясня?Също като...
Ана Мартинс Маркес: Има ги тези дни
Има ги тези дни в които предусещаме в къщатаруините на къщатаи в тялотосмъртта на тялотои в любовтакрая на...
Винисиус де Морайс: Прокълнатите (Появата на поета)
Колцина сме, не знам… Може би един, или пък двама, трима, евентуално четири, пет или пък нищо Може...
Ана Мартинс Маркес
Къщите принадлежат на съседитестраните – на чужденцитедецата – на женитекоито не са искали децапътуванията са на онезикоито никога...
Ферейра Гулар: Насекомо
Насекомото е по-сложно от стиха
Карлус Друмонд де Андраде: Усещането за света
Имам само две ръце и усещането за света
Карлус Друмонд де Андраде: Раменете, държащи света
Идва време, в което не се казва повече: Боже мой.Време за абсолютнто изчистване.Време, в което не се казва...