Никога не си ми казвал „довиждане“, нито „сбогом“ – рекох. – А човек, който не ти каже „довиждане“ и си отиде, не е човек, а есен. Отлагах близо година зачитането на сборника с „Юлски разкази“ на Здравка Евтимова. През това … Нататък Здравка Евтимова и Юли
Текстът е публикуван за първи път в Литературен вестник, бр. 24, 26.06–2.07.2019 вечният хаос е почвата от която редът никне като привидна аномалия Дебютната стихосбирка на Никола Маринов улавя най-напред с наситената визуалност на корицата си. Произведение на Люба Халева, още оттам … Нататък Никола Маринов: Тигърът поиска, човекът обеща
Побратимих съня и той в главата ме целуна, сълза от време се отрони, спящото око, просветнало като луна към мене се обърна. С плъзгачи-стъпала до него аз летях такаи паднах върху сънищата и твърдта нагорна. „Дордето слънцето се пръсне“ сигурно … Нататък Дордето езикът се пръсне
„Нов живот не можем никога да започнем, винаги продължаваме стария. Аз съм правил стъпките, не някой друг, и мога да заявя, че в отредената ми съдба винаги съм бил почтен.“ „Безсъдбовност“ на унгарския писател Имре Кертес е първият роман от … Нататък Имре Кертес: Безсъдбовност
Когато ми написа последното писмо, Забравих звуците. Остана само тишината. Ти си тишината. Понякога литературата е преживяване не само чрез четене. На 26 феврури 2019 в рамките на вече десетина годишния литературен клуб Спирт енд Спирит в „Петното“, Пловдив, се … Нататък Александър Байтошев, Чучелото и Мракът
Ако проследиш пътеката на мравките, винаги ще стигнеш до нещо ужасяващо. Най-новото томче с поезия на Яна Букова се появава след некратко затишие. Последната авторова стихосбирка (на български) вижда бял свят през вече неблизката 2000 г., шест години преди първата … Нататък Яна Букова: Записки на жената призрак
