Еднаистория, освен че е разказ за... една история е и едно силно визуално преживяване. Заслужава да се отбележи...
Ю Хуа: Живи
Височините на щастието и изключителната скръб са силно преплетени, често буквално през няколко думи в съседни изречения, което,...
Русана Бърдарска: Опитът
Опит да се съберат впечатленията от прочита на книгата, без претенции за изчерпателност или кой знае каква аналитичност.
Петко Симеонов: Пиле, змия, звяр и дюля
Четирите новели са ситуирани сякаш в едно общо пространство, съчетаващо елементите на определено народна атмосфера, с привтъкани нишки...
Петър Денчев: Малкият бог на земетръса
Без излишно разнищване на емоционалния катаклизъм, тлеещ в ядрото на романа, Денчев повлича читателя към разпада на един...
Георги Господинов: Времеубежище
Докато Физика на тъгата изкарваше на яве болката от невъзможността на неслучилото се, невъзможността на човешкото вездесъщие, то...
Михаил Зигар: Империята трябва да умре
В лавината на историята от истории “В Русия още няма сдобряване с историята, травмите не са излекувани, комплексите...
Здравка Евтимова: Кръв от къртица
Това не е книга, която ще ви заведе на прекрасни места. В нея болезненото е доведено до крайност,...
Книжна 2019
Съвсем в края на годината, споделям книгите, които бяха събития за мен (по традиция, аналогично за 2018 и...
Антония Апостолова: Потъване в мъртво море
Дебютният сборник разкази на Антония Апостолова въвлича читателя в плътно и добре оразмерено море от думи, които въздействат...
Мария Степанова: „В памет на паметта“
Книгата на Мария Степанова е малко литературно събитие, тепърва завладяващо четяща Европа. В книгата си рускат авторка прекрачва...
Здравка Евтимова и Юли
Никога не си ми казвал „довиждане“, нито „сбогом“ – рекох. – А човек, който не ти каже „довиждане“...
Никола Маринов: Тигърът поиска, човекът обеща
Текстът е публикуван за първи път в Литературен вестник, бр. 24, 26.06–2.07.2019 вечният хаос е почвата от която...
Дордето езикът се пръсне
Побратимих съня и той в главата ме целуна, сълза от време се отрони, спящото око, просветнало като луна...
Имре Кертес: Безсъдбовност
„Нов живот не можем никога да започнем, винаги продължаваме стария. Аз съм правил стъпките, не някой друг, и...