Тъничката стихосбирка със заглавие, което всеки от нас помни и свързва с някакво усещане по кожата, с вкус, с аромат, с някакво стоене и плътност на въздуха пристъпва фино към читателя си, с още по-фино острие. Нататък Георги Борисов: „И замирисва на море“
Публикувано за първи път в Ах, Мария: Обсебена от Античността, 2011, стр. 206 Пиндар (518-438 г. пр. Хр.) е може би най-известният (и добре запазен във времето) поет, писал хорова лирика – творби, изпълнявани на тържествени случаи от хор с … Нататък Пиндар, Единадесета олимпийска ода
[Е]динствено Геров сред оцелелите от прочутото „поколение на 40-те години“ притежаваше решителността да види стиха като метафизична бездна и екзистенциален колапс, да приеме страданието на мисълта без граници в безкрайно ограничения свят на житейски страсти и компромиси, в който е … Нататък Александър Геров: Само трайните неща
Лястовиците разнищват небето,Разпада се на части.Точно пред прозорците мис крила на водни кончета.С тях си налепвам стените, лицето и ръцете. И когато дойдеш, няма да ме намериш.Няма да ме намериш. Kregždės išardo dangų,Jis byra gabalais.Tiesiai pro mano langusLaumžirgių sparnais.Jais apklijuoju … Нататък Алина Орлова: Slėpynės || Криеница
Когато дойде пролетта,Ако съм вече мъртъв Цветята ще цъфтят по същия начин И дърветата няма да са по-малко зелени отколкото миналата пролет. Действителността не се нуждае от мен. Чувствам огромна радост мислейки, че смъртта ми изобщо не е важна.Ако знаех, … Нататък Когато дойде пролетта || Quando vier a primavera
Лимне 2 е втората книга с фрагменти поезия, поетизирана проза и пътеписи на Петя Хайнрих. Заглавието заиграва с гръцката дума за залив и воден басейн изобщо λίμνη. Текстовете често са разположени край река или водоем, размиват се, но е кънтят … Нататък Петя Хайнрих: Лимне 2
Когато ми написа последното писмо, Забравих звуците. Остана само тишината. Ти си тишината. Понякога литературата е преживяване не само чрез четене. На 26 феврури 2019 в рамките на вече десетина годишния литературен клуб Спирт енд Спирит в „Петното“, Пловдив, се … Нататък Александър Байтошев, Чучелото и Мракът
„Мисля, че не те обичам,
а че обичам само невъзможността –
толкова очевидна – да те обичам
както лявата ръка,
влюбена в ръкавицата,
която живее върху дясната.“ Нататък Отломъци {5}: Поезията на Хулио Кортàсар
