което си, ти също и не си и нищо хубаво не правиш ти половината която съм аз също...

което си, ти също и не си и нищо хубаво не правиш ти половината която съм аз също...
Ако положех ухото си на гърдите ти чувах рева на морето изострената суматоха на къпещите се слепи от...
Знам малко неща знам че да четеш е хореография че да се съсредоточаваш е да се разсейваш знам...
Стихотворение отзад напред Паметта чете деня отзад напред запалвам стихотворение от друго както се пали цигара от друга...
Уговаряме се да се срещнем в книга на страница 20, ред 12 и 13 ,там, където се казва,...
Обитавам светакогато забравя, че съществувам.За нищо не струва географията:друг град ме обитава.Когато дойдат да разрушат кварталите,няма да открият...
Смъртта е сигурната ни опора. Тя седи във нас завита на руло в себе си като меко кълбо...
Всичко ще е трудно за казване: истинската дума никога не е сладка.
Кайро̀с Когато кацне врабчето когато се събуди огледалото когато узрее часът.
В разбуждащата утрин градината вече повече от геометрия е градация от светлина и остра непоследователност от планове.
С копринения си куфар пътувам по света
Има ги тези дни в които предусещаме в къщатаруините на къщатаи в тялотосмъртта на тялотои в любовтакрая на...
Колцина сме, не знам… Може би един, или пък двама, трима, евентуално четири, пет или пък нищо Може...
Къщите принадлежат на съседитестраните – на чужденцитедецата – на женитекоито не са искали децапътуванията са на онезикоито никога...
Под равнодушния мрак на алеитeмислите сини и вечерни,вковани в стоманата звездна,текат през нощта във канавката.Пътеки, убоени от Месеца,прибягват...