Обитавам светакогато забравя, че съществувам.За нищо не струва географията:друг град ме обитава.Когато дойдат да разрушат кварталите,няма да открият...

Обитавам светакогато забравя, че съществувам.За нищо не струва географията:друг град ме обитава.Когато дойдат да разрушат кварталите,няма да открият...
Смъртта е сигурната ни опора. Тя седи във нас завита на руло в себе си като меко кълбо...
Всичко ще е трудно за казване: истинската дума никога не е сладка.
Кайро̀с Когато кацне врабчето когато се събуди огледалото когато узрее часът.
В разбуждащата утрин градината вече повече от геометрия е градация от светлина и остра непоследователност от планове.
С копринения си куфар пътувам по света
Има ги тези дни в които предусещаме в къщатаруините на къщатаи в тялотосмъртта на тялотои в любовтакрая на...
Колцина сме, не знам… Може би един, или пък двама, трима, евентуално четири, пет или пък нищо Може...
Къщите принадлежат на съседитестраните – на чужденцитедецата – на женитекоито не са искали децапътуванията са на онезикоито никога...
Под равнодушния мрак на алеитeмислите сини и вечерни,вковани в стоманата звездна,текат през нощта във канавката.Пътеки, убоени от Месеца,прибягват...
Слънцето все си е същото и небето все синьо сега е синьо, съвсем чисто синьо, сега пък е...
Имам само две ръце и усещането за света
Идва време, в което не се казва повече: Боже мой.Време за абсолютнто изчистване.Време, в което не се казва...
Капка дъждОще една, и натежалият коремНа земята потрепери.През древнитеУтайки, скалитеПренебрегнати, златоВъглища, желязо, мраморНишка от кристалиХилядолетия далечКрехко тръгнаЖадна за...
Публикувано за първи път в Ах, Мария: Обсебена от Античността, 2011, стр. 206 Пиндар (518-438 г. пр. Хр.)...