Осмомартенско

Ти си стъпката, лежаща винаги в нозете ми, готова да се увие около глезените, да се впие в костите ми. Шалът, завиващ се около шията ми, готов да се срастне с нея и да пусне влакната си по кръвоносните съдове. Онзи глас, който остава, докато езиците изговорят думите си. Тишината, в която любовта ми умира от глад и поглъща себе си. Реклами Нататък Осмомартенско

Хулио Кортàсар

За една спелеология по домовете* Междувременните обреди на расата, изглежда, се колебаят еднообразно от историята до ясновидството, от престижните врати на миналото към несигурните на бъдещето. Действуващите лица от един роман на Джеймс Баларад, облагодетелствувани от един свят решително в … Нататък Хулио Кортàсар