Роберт Зееталер: Продавачът на вестници и списания

„Продавачът на вестници и цигари“ е камерен роман с ограничен на брой герои, непреплитащи се между тях отношения и „тесни“истории, който обаче ми възроди приятното забравено усещане от Виенските улици – топли и в същото време, прибрано дръпнати, много близки до хората, но и аристократични. Нататък Роберт Зееталер: Продавачът на вестници и списания

Реклами

Георги Борисов: „И замирисва на море“

Тъничката стихосбирка със заглавие, което всеки от нас помни и свързва с някакво усещане по кожата, с вкус, с аромат, с някакво стоене и плътност на въздуха пристъпва фино към читателя си, с още по-фино острие. Нататък Георги Борисов: „И замирисва на море“

Здравка Евтимова и Юли

Никога не си ми казвал „довиждане“, нито „сбогом“ – рекох. – А човек, който не ти каже „довиждане“ и си отиде, не е човек, а есен. Отлагах близо година зачитането на сборника с „Юлски разкази“ на Здравка Евтимова. През това … Нататък Здравка Евтимова и Юли

Уилям Сароян и Лятото

Уилям Сароян съвсем тематично се появи в началото на летния сезон у нас със сборник разкази, озаглавен „Лятото на красивия бял кон„. Изборът на българското заглавие е доста интересен, при положение, че виждаме английското му заглавие – My Name is … Нататък Уилям Сароян и Лятото

Антъни Хоровиц: Убийството (не) е всичко

Убийството е всичко е чудесен избор за летните пътувания и почивки, понеже е увлекателна, приятно написана и незатормозяваща, а на моменти писането на Хоровиц се разлива в прекрасни описания, запечатващи моменти и гледки с почти поетичен език. Нататък Антъни Хоровиц: Убийството (не) е всичко

Eйлиш ни Гуивна: Литературен обяд

Разказите се четат леко и мисля, че са доста подходящи за два-три летни следобеда или на път към и от ваканция. Езикът им стои далеч от всякаква претенци или абстрактна височина, българският, който преводачет ползва е доста разнороден, което понякога чак предизвиква някакво леко напрежение. Нататък Eйлиш ни Гуивна: Литературен обяд

Никола Маринов: Тигърът поиска, човекът обеща

Текстът е публикуван за първи път в Литературен вестник, бр. 24, 26.06–2.07.2019 вечният хаос е почвата от която редът никне като привидна аномалия Дебютната стихосбирка на Никола Маринов улавя най-напред с наситената визуалност на корицата си. Произведение на Люба Халева, още оттам … Нататък Никола Маринов: Тигърът поиска, човекът обеща

Александър Геров: Само трайните неща

[Е]динствено Геров сред оцелелите от прочутото „поколение на 40-те години“ притежаваше решителността да види стиха като метафизична бездна и екзистенциален колапс, да приеме страданието на мисълта без граници в безкрайно ограничения свят на житейски страсти и компромиси, в който е … Нататък Александър Геров: Само трайните неща

Хулио Кортасар: Бестиарий

Разказите на Хулио Кортасар се пример за конструирането на къса проза, за интенционалното вмешателство на твореца, но и за абсолютната лекота, с която той се отказва от моделирането на смисъл, предавайки това право (или отказа от него) в ръцете на читателя си. Ако самият читател не се изгуби из лабиринтите на Кронопа.
Нататък Хулио Кортасар: Бестиарий

Дордето езикът се пръсне

Побратимих съня и той в главата ме целуна, сълза от време се отрони, спящото око, просветнало като луна към мене се обърна. С плъзгачи-стъпала до него аз летях такаи паднах върху сънищата и твърдта нагорна. „Дордето слънцето се пръсне“ сигурно … Нататък Дордето езикът се пръсне