Понеже който е познал себе си, познава управлението на собствения си Създател и всичко, което Той върши за...
Адриано Сантиаго в “Картографа на отсъствията” от Миа Коуто
Обитавам светакогато забравя, че съществувам.За нищо не струва географията:друг град ме обитава.Когато дойдат да разрушат кварталите,няма да открият...
Хилде Домин: Vademecum
Смъртта е сигурната ни опора. Тя седи във нас завита на руло в себе си като меко кълбо...
Орѝджис Фонтела: Говорѝ
Всичко ще е трудно за казване: истинската дума никога не е сладка.
Орѝджис Фонтела: из „Мрежа“
Кайро̀с Когато кацне врабчето когато се събуди огледалото когато узрее часът.
Орѝджис Фонтела: Преместване
В разбуждащата утрин градината вече повече от геометрия е градация от светлина и остра непоследователност от планове.
Розе Ауслендер: няколко фрагмента
С копринения си куфар пътувам по света
Йоан Златоуст: Из „Слово за Рождество Христово“
In Natali Christi Diem Εἰς τὸ γενέθλιον τοῦ Σωτῆρος ἡμῶν Ἰησοῦ Χριστοῦ, Λόγος.
Кларис Лиспектор: Опасна бистрота
Усещам толкова огромна яснотаКоято ме изличава като същинска и обикновена личност:една празна бистрота, как да го обясня?Също като...
Ана Мартинс Маркес: Има ги тези дни
Има ги тези дни в които предусещаме в къщатаруините на къщатаи в тялотосмъртта на тялотои в любовтакрая на...
Юлия Хартвиг: Избор
Не близост а дистанцияне топлина а хладкогато се яви видениенесъгласно с порядъка в деня Подвластни сме на неговите...
Винисиус ди Мораис: Прокълнатите (Появата на поета)
Колцина сме, не знам… Може би един, или пък двама, трима, евентуално четири, пет или пък нищо Може...
Ана Мартинс Маркес
Къщите принадлежат на съседитестраните – на чужденцитедецата – на женитекоито не са искали децапътуванията са на онезикоито никога...
Ферейра Гулар: Насекомо
Насекомото е по-сложно от стиха
Винисиус ди Мораис: Момчето от острова
Понякога, в най-голямата жега, с котешка стъпка се прехвърлях през прозореца и отивах да легна близо до морето....