Навън вали, за да направи въздуха, който дишам, влажен. За да е вън така влажно, както вътре в мен. И когато вървя по пътеките между дърветата, да, онези, където няма много хора, особено когато всички са се скрили от ситния дъжд, да чувам глухотата на стъпките си и да знам, че вървя под “дъжда”, дори и в града, извън него. Аз съм толкова зелен, колкото е тази “гора” след залез. Топъл- като лъчите на слънцето, от което толкова се крия през деня, в подножието на планината. Шумен и тих като морето… Advertisements Continue reading Водопад

Навън е вече сумрачно. Слънцето е залязло преди известно вереме и е хладно. Паркът е без осветление и с много черни, неасфалтирани, но доста отъпкани, пътечки. Като минаваш през тях е все едно, че си в гора. Лъха на свежест. Колите се чуват някъде там през дърветата и само те напомнят за града. Е, и някой-друг блок, нахално надничащ през ръба на цивилизацията. Нарочно избрах това време от деня да бягам- хладно е, но преди всичо е достатъчно не-светло, за да няма хора в не-чак-толкова-светлия парк. Действа успокояващо да виждаш пред себе си единствено бяла пътечка, докато бягаш сред сумрака. … Continue reading (per)Corredor

Днес ни върнаха малкото контролно, което правихме на 18 май в часа по гръцки, където четем Платон. Замисълът беше да е във формата на държавния изпит- 20 реда за превод от четения текст през годината и коментар. Всъщност, в самия ден, се оказа, че е по-скоро нещо като упражнение, защото можехме да ползваме материали- аз исках речник :), ползвах мъничко и тетрадката, която този път си бях взел и в която си бях преписал малките тестове към всяка от речите, част от голямата статия за “Пирът” в уикипедия. Та днес ни ги върнаха. Разбира се, от всички аз се бях … Continue reading Мелниците