A Alma

«Mamã, nem todas as creanças que morrem vão para o Paraizo. O outro dia vi levar para o cemiterio um menino que tinha morrido; o seu papá e as suas duas irmãsinhas acompanhavam o caixão, e choravam tanto que me fazia pena. Iam a chorar porque aquelle menino tinha sido mau, não é verdade?»

«Não; naturalmente foi sempre bom, e a sua alma, emquanto choravam seus paes e suas irmãs, já estava vivendo feliz no Paraizo.»

«A alma? mamã; não sei o que é; não comprehendo bem.»

«Maria, acabas de me dizer que tiveste pena de ver chorar as duas pequerruchas.»

«Tive sim, mamã, tive muita pena.»

«Ora bem, o que é que no teu corpo estava desconsolado e triste? eram os braços?»

«Não, mamã.»

«Eram as orelhas?»

«Oh! não mamã, era cá dentro.»

«Esse lá dentro, Maria, é a tua alma que se alegra ou se entristece, que te reprehende quando fazes o mal, e que está satisfeita quando praticas o bem.

Source

– Мамо, не всички деца, които са починали, отиват на Небето. Вчера видях да погребват едно дете, което беше починало; баща му и двете му сестрички придружаваха мъничето и плакаха толкова много, че ме заболя.  Нали плачеха понеже това дете е било лошо?

– Не. Разбира се, то винаги е било добро и душата му, докато са плачели родителите и сестрите му,  вече е живеела щастливо в Рая.

– Душата, мамо? Не зная какво е това. Не разбирам добре.

– Мария, току-що ми каза, че те е заболяло, когато си видяла да плачат двете момиченца.

– Да, мамо, много ме заболя.

– Добре тогава, тялото ти ли беше докоснато или натъжено? Ръцете ли?

– Не, мамо.

– Ушите ли бяха?

– Ох! Не, мамо, беше тук, вътре.

– Това там вътре, Мария, е душата ти, която се радва или натъжава, която се разкайва, когато вършиш зло, и която е доволна, когато вършиш добро.