A Alma

«Mamã, nem todas as creanças que morrem vão para o Paraizo. O outro dia vi levar para o cemiterio um menino que tinha morrido; o seu papá e as suas duas irmãsinhas acompanhavam o caixão, e choravam tanto que me fazia pena. Iam a chorar porque aquelle menino tinha sido mau, não é verdade?»

«Não; naturalmente foi sempre bom, e a sua alma, emquanto choravam seus paes e suas irmãs, já estava vivendo feliz no Paraizo.»

«A alma? mamã; não sei o que é; não comprehendo bem.»

«Maria, acabas de me dizer que tiveste pena de ver chorar as duas pequerruchas.»

«Tive sim, mamã, tive muita pena.»

«Ora bem, o que é que no teu corpo estava desconsolado e triste? eram os braços?»

«Não, mamã.»

«Eram as orelhas?»

«Oh! não mamã, era cá dentro.»

«Esse lá dentro, Maria, é a tua alma que se alegra ou se entristece, que te reprehende quando fazes o mal, e que está satisfeita quando praticas o bem.

Source

– Мамо, не всички деца, които са починали, отиват на Небето. Вчера видях да погребват едно дете, което беше починало; баща му и двете му сестрички придружаваха мъничето и плакаха толкова много, че ме заболя.  Нали плачеха понеже това дете е било лошо?

– Не. Разбира се, то винаги е било добро и душата му, докато са плачели родителите и сестрите му,  вече е живеела щастливо в Рая.

– Душата, мамо? Не зная какво е това. Не разбирам добре.

– Мария, току-що ми каза, че те е заболяло, когато си видяла да плачат двете момиченца.

– Да, мамо, много ме заболя.

– Добре тогава, тялото ти ли беше докоснато или натъжено? Ръцете ли?

– Не, мамо.

– Ушите ли бяха?

– Ох! Не, мамо, беше тук, вътре.

– Това там вътре, Мария, е душата ти, която се радва или натъжава, която се разкайва, когато вършиш зло, и която е доволна, когато вършиш добро.




Advertisements

7 thoughts on “A Alma

  1. Да, и когато душата ми ужасно я боли или пък е ужасно щастлива – на мен ми тече някаква солена течност от очите, която , хм, неясно защо потича, въпреки че никой не ме е ударил или наранил физически, и която , хм, неясно защо наричат сълзи…

    Like

  2. Не можах да се стърпя =Р
    tear (n.)
    “water from the eye,” O.E. tear, from earlier teahor, tæhher, from P.Gmc. *takh-, *tagr- (cf. O.N., O.Fris. tar, O.H.G. zahar, Ger. Zähre, Goth. tagr “tear”), from PIE *dakru-/*draku- (cf. L. lacrima, Old L. dacrima, Ir. der, Welsh deigr, Gk. dakryma). The O.E. verb tæherian did not survive into M.E.; the modern verb is attested from c.1650, mainly in Amer.Eng.

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s