Um dia, passando na estrada, ouvi dois rapazitos que falavam muito alto: «Não, dizia um com voz enérgica, não quero.» Parei e perguntei-lhe:—O que é que tu não queres, meu rapaz?—«Não quero dizer à mamã que venho da escola, porque é mentira. Sei que me há-de ralhar, mas antes quero que me ralhe do que mentir.»—E tens razão, disse-lhe eu. És um rapaz como se quer.» Apertei-lhe a mão, enquanto que o outro pequeno, que lhe aconselhava que se desculpasse mentindo, ia-se embora todo envergonhado.
Daí a alguns meses, passando pela mesma aldeia e tendo de falar com o professor, entrei na escola, onde reconheci imediatamente os meus dois pequenos; o que não quis mentir, sorria-me, enquanto que o outro, vendo-me, baixou os olhos. Ao despedir-me interroguei o mestre sobre os dois alunos: Oh! disse-me ele, falando do primeiro, é um magnífico estudante, um pouco teimoso, mas honrado, sincero, sempre pronto a confessar as suas faltas e o que é ainda melhor, a repará-las. O outro pelo contrário, é mentiroso, covarde e incorrigível.»—Não me espanto, disse eu, já tinha tirado o horóscopo destas duas crianças; e contei-lhe o que tinha ouvido.
Един ден като си вървях по улицата, чух две момченца да говорят много високо:
– Не,- каза едното енергично- не искам!
Спрях и го попитах:
– Какво не искаш, моето момче?
– Не искам да кажа на мама, че идвам от училище, защото е лъжа. Знам, че ще ми се кара, но предпочитам по-скоро да ми се скара, отколкото да лъжа.
– Прав си,- казах му аз.- Ти си добро момче.
Стиснах му ръката, докато другото дете, което го убеждаваше да се извини я с лъжа, се обръщаше напълно засрамено.
След няколко месеца, като минавах през същото селище и трябваше да говоря с учителя, влязох в училището, където веднага срещнах моите две хлапета; това, което не искаше да лъже, ми се усмихна, докато другото, като ме видя, наведе очи. Преди да си тръгна попитах учителя за двамата ученици.
– О- каза той като говореше за първия- той е прекрасен ученик, малко вироглав, но такъв, който уважава, честен, винаги готов да признае грешките си и, което е най-важно, да ги поправя. Другият е точно обратното- лъжлив, страхлив и непоправим.
– Не се учудвам,- казах аз- вече бях извадил хороскопа на тези две деца.
И му разказах какво бях чул.
Поуката?
Не се знае по-нататък в живота кой от двамата ще има по-важна мисия.
Лъжата може да бъде необходимост, понякога – зависи от гледната точка. Ако майка ти е болна, ще предпочетеш да не я тревожиш и… да се оправяш сам с проблема, или да потърсиш помощ другаде…
Не е лошо разказчето, но ми се струва, че не ти е било наистина в сърцето – можело е още да се потрудиш над текста
(хич не ми се искаше да го пиша това последното, ама го написах – що така?)
Без поука.
Повечето пъти ми се струва, че е по-добре да не се вади поука, а да се погледне от двете страни заедно.
Това с ако майка ми беше болна… пак предпочитам истината, и съм го доказал =)
Вярно че има някои моменти, които не съм донаместил, ще се поправя.